Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Примати — Уикипедия

Примати

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Примати
Обикновено шимпанзе (Pan troglodytes)
Класификация
царство:  Животни   Animalia
тип:  Хордови   Chordata
клас:  Бозайници   Mammalia
разред:  Примати   Primates
Научно наименование
Уикивидове Primates   Linnaeus, 1758

Приматите (Primates) са разред плацентни бозайници. Този таксон обединява всички животински видове, родствени на лемурите, маймуните и човекопододобните маймуни, включително и видът Човек (Homo sapiens).

Разредът се дели несистематично на три групи — полумаймуни, маймуни от Стария свят и маймуни от Новия свят. Полумаймуните са по-близки по устройство до първите предшественици на приматите. Може би най-известната група полумаймуни, тази на лемурите, обитава остров Мадагаскар и до някаква степен Коморските острови. Маймуните от Новия Свят населяват предимно Южна и Централна Америка. С изключение на хората, третата група маймуни са разпространени в Африка, Азия и Централна Азия, но изкопаеми находки предполагат обитаването и на Европа в по-ранен период.

Съдържание

[редактиране] Общи сведения

Всички примати имат по пет пръста на крайниците (пентадактилия), обща зъбна формула и неспециализирано тяло. Друга отличителна черта на приматите е наличието на къси нокти. Редица черти като противопоставянето на палеца на останалите пръсти (характерно и за други бозайници), насоченият навътре захват на ръката, както и късите нокти са еволюционни реликти, помагащи за придвижването от клон на клон. Предполага се, че предно насоченото цветно бинокулярно зрение също е възникнало в резултат на специфичния начин на предвижване, но вероятно е помагало за намирането и събирането на храна, или дори за ухажването. Всички примати, дори и тези, при които липсват типични белези (например лоритата), притежават сходна характеристика на очните орбити — посторбитална преграда. Приматите от Стария свят притежват добре изразен полов диморфизъм, най-често изразен в общия размер — мъжките са около два пъти по-големи от женските индивиди. Предполага се, че това е възникнало в резултат на полигамия, под влияние на непрестанна борба за привличане и защитаване на множество женски от конкурентни мъжки индивиди. Приматите от Новия свят формират брачни двойки, поради което тези видове не показват значителни разлики между половете.

[редактиране] Разпространение

Разпространението на приматите е повсеместно, но нечовекоподобните населяват предимно Централна и Южна Америка, Африка и Южна Азия. Няколко отделни вида обитават части от Северна Америка, като например Южно Мексико, както и такива в Северна Азия (Северна Япония).

[редактиране] Начин на живот и хранене

[редактиране] Размножаване

[редактиране] Допълнителни сведения

Размерите са най-разнообразни, тежат от 120 г до 205 кг.

[редактиране] Списък на семействата

  • Разред Примати (Primates)
    • Подразред Strepsirrhini: Полумаймуни
      • Инфраразред Lemuriformes
        • Надсемейство Cheirogaleoidea
          • Семейство Cheirogaleidae Gray, 1873 — Лемури джуджета (24 вида)
        • Надсемейство Lemuroidea
          • Семейство Lemuridae Gray, 1821 — Лемурови (19 вида)
          • Семейство Lepilemuridae Gray, 1870 — Тънкотели лемури (11 вида)
          • Семейство Indridae Burnett, 1828 — Индриеви (Индри) (12 вида)
      • Инфраразред Chiromyiformes
        • Семейство Daubentoniidae Gray, 1863 — Ръкокраки (Айе айе) (1 вид)
      • Инфраразред Lorisiformes
        • Семейство Loridae Gray, 1821 — Лориеви (Лори) (9 вида)
        • Семейство Galagonidae Gray, 1825 — Галагови (19 вида)
    • Подразред Haplorrhini: Маймуни
      • Инфраразред Tarsiiformes
        • Семейство Tarsiidae Gray, 1825 — Дългопръсти (7 вида)
      • Инфраразред Simiiformes
        • Парворазред Platyrrhini: New World monkeys
          • Семейство Cebidae Bonaparte, 1831 — Широконоси маймуни (56 вида)
          • Семейство Aotidae: night or owl monkeys (douroucoulis) (8 вида)
          • Семейство Pitheciidae Mivart, 1865 — Уакари (41 вида)
          • Семейство Atelidae Gray, 1825 — ... (24 вида)
        • Парворазред Catarrhini
          • Надсемейство Cercopithecoidea
            • Семейство Cercopithecidae Gray, 1821 — Маймуни (135 вида)
          • Надсемейство Hominoidea
            • Семейство Hylobatidae Gray, 1871 — Гибонови (13 вида)
            • Семейство Hominidae Gray, 1825 — Човекоподобни (7 вида)

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu