Пълен член
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Членуването на съществителните имена във или от мъжки род с пълен член е писмено правило в българския език. Изразява се в поставянето на окончанието -ът (твърда форма) или -ят (мека форма) в края на думата. Неговата неправилна употреба е една от най-честите грешки, правени от пишещите на български език.
Съдържание |
[редактиране] Кога се пише пълен член и кога не?
Стандартната версия гласи: подлогът и подложното сказуемно определение в едно изречение (именната част на съставното именно сказуемо) трябва да се членуват с пълен член.
Подлог се нарича вършителят на действието от граматична гледна точка. Сказуемното определение е качество или характеристика на подлога. Съставното именно сказуемо определя подлога чрез име и спомагателен глагол.
В повечето случаи е доста лесно да се определи подлогът, но понякога това може да бъде доста трудно. В следните изречения лесно може да се обърка вършителят на действието:
- Обектът се охранява. (А не грешното „Обекта се охранява“.)
- Магазинът е затворен. (А не грешното „Магазина е затворен“.)
Тук грешката се предизвиква най-често от това, че е употребен страдателен залог. Това води до заблудата, че в изречението лиспва подлог. Подлог в този случай е не логическият вършител на действието, а граматичният. Това е магазинът или обектът.
За пример със сказуемно определение може да се вземе следното изречение:
- Магазинът за обувки е най-големият обект в безистена.
„Магазинът“ е подлогът, а „най-големият обект“ е сказуемното определение.
При въпросителни изречения правилото за членуване е същото:
- Охранява ли се обектът? (А не „Охранява ли се обекта?“)
- Затворен ли е магазинът? (А не „Затворен ли е магазина?“)
[редактиране] Специфична употреба
- С пълен член се членуват имената от мъжки род в заглавия на книги, филми и др. – когато се срещат самостоятелно, например: Рибният буквар, Храбрият оловен войник, Железният светилник, Последният мохикан, Кръстникът.
- С кратка членна форма се членуват съществителните имена от мъжки род, когато те представляват прякори и прозвища на лица, например:
- - Добрутро, Калмук! - поздрави го Котомана, макар че беше надвечер.
- Калмука не погледна него, а Матаке и рече:
- - Добре дошел, гостенино! - и пак поглади брадата си. (Йордан Йовков, Вечери в Антимовския хан, Баща и син)
- С кратка членна форма се членуват географски имена от типа на Хисаря, Предела, Леденика.
[редактиране] Как може лесно да се определи кой е подлогът в изречението?
Съществува следното правило: подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако се промени подлогът, се променя и сказуемото. Ето как изглеждат горните изречения, ако съществителното е в множествено число:
- Обектите се охраняват.
- Магазините са затворени.
- Охраняват ли се обектите?
- Затворени ли са магазините?
Вижда се, че за да имат смисъл изреченията, е нужно да се промени спрежението на глаголите, което показва, че съществителните играят ролята на подлози.
Трудността е в това, че по същество става въпрос за падежи — именителен падеж за подлога и винителен или дателен за допълнението. Но, в българския език съществителните имена почти нямат падежи (изключение прави звателен падеж). И затова говорещите на български нямат чувство за падеж. Единствените други остатъци от падежи са при местоименията . Оттам произлиза и следното правило за проверка:
За да се определи дали дадена дума е подлог, се заменя въпросната дума с лично местоимение. Ако пасва „той“, значи думата е подлог, пишем пълен член. Ако езиковият усет подсказва „него“ или „нему“ („на него“), значи думата не е подлог, пишем кратък член.
Проверка с горните изречения:
- Той (обектът) се охранява.
- Той (магазинът) е затворен.
- Охранява ли се той (обектът)?
- Затворен ли е той (магазинът)?
Вижда се, че всички заменени думи са подлози.
[редактиране] Едно последно правило
В математически стил то гласи: необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог (до, от, на, в, зад, пред, над, под, върху и т.н.). Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази дума в никакъв случай не може да изпълнява ролята на подлог и затова не трябва да получава пълен член. Пример:
- Това е краят на примера.
