Именителен падеж
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Именителният падеж (на латински casus nominativus) в синтетичните езици е независима падежна форма на имената, изпълняваща номинативна функция (за наименуване на лице, предмет, явление и т.н.), която представлява „пряк падеж“ и се противопоставя на непреките (косвените, зависимите) падежи.
Съдържание |
[редактиране] Разновидности на именителния падеж
Именителният падеж е присъщ за подлога в изречението, но в славянските и някои други езици съществуват и две други разновидности на именителния падеж:
- Именителен предикативен, който се среща при сказуемното определение, и
- Именителен на темата (именителен за представяне), който се наблюдава при изолирана синтактична единица, след която следва изречение, тематично свързано с нея, напр.:
В японски се разграничават два вида именителен падеж:
- Именителен падеж на рематичния подлог, с окончание –ga, напр.:
- Tochuu-ni norikae-ga arimasu-ka? (Има ли прекачване по пътя; букв. „По пътя прекачване има ли?“)
- Именителен падеж на тематичния подлог, с окончание -wa, напр.
- Watashi-wa rukuji-ni okite (Ставам в шест часа; букв. „Аз в шест часа ставам“)
[редактиране] Остатъци от именителния падеж в български
Българският език загубва почти изцяло падежната флексия на имената и именната му система преминава към аналитичен строеж. Радикалните промени в областта на категорията падеж стават причина днес граматичните отношения да се изразяват предимно чрез обща форма (casus generalis, общ падеж) на имената в съчетание с предлози. В съвременния български книжовен език от категорията падеж има остатъци, като най-много падежни форми са запазени при местоименията, а при съществителните, прилагателните имена, притежателните местоимения и др., разграничаването по падеж е останало единствено при членуваните форми в м.р. ед.ч., където в именителен падеж се поставя пълен член, а във винителен падеж – кратък член.
Въпреки това, у някои стари писатели относително неотдавна се срещат старите падежи. Още през 19 век за някои от тях беше абсолютно редно да се пише „на Стояна“ вместо „на Стоян.“ А и при устойчиви словосъчетания (от които „слава Богу“ е навярно най-честото) се срещат вкаменели падежи.
Тенденцията в езика обаче е към пълно изгубване на синтетизма, като аналитичните форми продължават да изместват синтетичните.
[редактиране] Исторически промени в българския именителен падеж
От историческа гледна точка, в съвременния български език в сравнение със старобългарски са настъпили значителни промени във формите за именителен падеж при имената, напр.:
- окончанията на различните основи, предимно в м.р., се опростяват или изравняват
- в някои диалекти общ падеж става винителният, а не именителният
- при старите n-основи се запазват косвени следи от именителен падеж: камы – камък, пламы – пламък (а не: *камен или *пламен)
[редактиране] Ползвана литература
- Стоян Стоянов Граматика на българския книжовен език, С. 1964
- Граматика на съвременния български книжовен език, том II. Морфология, С. 1983
- Стефан Младенов История на българския език, С. 1979
- Розенталь Д. Э и М. А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, М. 1976
- Увод в изучаването на южнославянските езици, С. 1986
- Лаврентьев Б.П. Самоучитель японского языка, М. 1982
- Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb 1979
