Разсейване на електромагнитни вълни (на Релей)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Разсейване на светлината без изменяне на дължината на вълната ѝ от частици, които имат по-малък диаметър от дължината на вълната.

С това се обяснва и синия цвят на небето и водата. Синята светлина има много по-малка дължина от червената светлина и се разсейва 15-16 пъти по-силно от червената.

Маса m, със заряд q и собствена честота $ν 0$ на сечението на разсейването $σ R$ пропорционално на четвъртата степен на честотата на разсейване на светлината $ν$ :

$\sigma_R={8\pi\over 3} \left( {q^2\over{mc^2}} \right)^2 \left( {\nu\over{\nu_0}} \right)^4$ .

Зависимоста е въведена от Джон Релей през 1871 г.

Сечението $σ R$ зависи от ъгъла на разсейване $θ$ между направлението на падащите и разсейваните вълни:

$d\sigma_R(\theta)={3\over 8} \sigma_R (1+\cos\theta^2) \sin\theta d\theta$ ,

разсеяната вълна е линейно поляризирана по направлението си, перпендикулярна на плоскостта, проходяща по направление на разпространението на падащите и разсеяните вълнилн. При разсейването на сферични частици (неоднородни) степента на поляризация p за неполяризованата падаща светлина е равна на:

$p={\sin^2\theta\over{1+\cos^2\theta}}$ ;

за разсейване на удължените частици на степен поляризации влияе и тяхната ориентация.

При приблизителна честота на падащата светлина към собствената честота на раюсейваюите частици релейското разсейване преминава в разсейване на Томсон.

Взето от „http://bg.wikipedia.org../../../%D1%80/%D0%B0/%D0%B7/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%28%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B9%29_3ef0.html“.

Категории: Метеорология | Оптика

Разсейване на електромагнитни вълни (на Релей)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Views

Навигация

Търсене

На други езици