Романика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Романика или Романско изкуство е направление в изкуството, причисляващо се към западноевропейската средновековната култура. Романското изкуство започва своето развитие през в началото на 11 век и продължава до края на 12, когато постепенно преминава в Готика. За начало на развитието се приема 1000 г. - непосредствено след затихването на непрестанните забези на различни племена, културата на които дава голямо отражение върху романския стил.
[редактиране] Архитектура
Романската архитектура се изразява предимно в църковното строителство. Характерно за стила са ясните и прости обеми, в началото почти без никакви декоративни елементи. Строителният материал е камък. Характерно за храмовете от периода са стенописите, малко от които (с изключение на тези от Каталуния) се се запазили до днес.
Като основа на структурата на романския храм се взима формата на базиликата - 3 (рядко и 5) кораба, един напречен кораб (трансепт) и апсида. Присъстват единствени полуктъгли сводове и колони, почти изчистени от канелюри. Изклюително характерно нововъведение за стила са двете кули, изграждани при апсидата. С развитието на романската архитектура започва да се оформя розетния прозорец, фасадите започват да стават все по-пищни, но въпреки това, до настъпването на готиката се запазва ясно очертаният обем. В края на 12 век се очертава тенденцията към постепенно заостряне на арките и сводовете.
[редактиране] Скулптура
Основната форма за романското скулптурното изкуство е релефът. До голяма степен той пстава скрит за човешкото око, тъй като се развива основно в капителите на колоните. Релефите пресъздават старозаветни или новозаветни сцени през светски поглед - включени са множество елементи от бита и ежендевието на средновековния човек.
Кръглата пластика е представена с дървени скулптури на светци, поставяни във вътрешността на храма. За пръв път се появява сюжетът „Пиета“ - мъртвият Христос в скута на оплакващата го Дева Мария.
[редактиране] Миниатюра
Една от основните форми на изобразителното изкуство от това време, голяма част от която се е запазила и до днес, е миниатюрата в книгите от романския период. Отличителна черта са ярките багри и динамиката в изображението.
