Самуел Ханеман

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Самуел Ханеман създател на хомеопатията

Роден:	10 април 1755 Майсен, Саксония
Починал:	2 юли 1843 Париж, Франция

Кристиян Фридрих Самуел Ханеман (на немски Christian Friedrich Samuel Hahnemann) (10 април 1755 - 2 юли 1843) , д-р на медицинските науки, роден в Майсен, Саксония (днешна Германия). Създател на хомеопатията.

Дълго време Ханеман практикува алопатична медицина без да е доволен от резултатите. След откриването на хинина и неговия изключителен ефект върху маларията, Ханеман решава да експериментира с хинин. Като приема дози от него, открива, че хининът предизвиква симптоми същите като на маларията. Много бързо Ханеман съобразява, че подобното се лекува с подобно и за това нарича новият вид лечение хомеопатия (гр. homeo - близък, подобен, pathos - страдание). По-късно започва да ексепериментира и с други лекарства - беладона, камфор и др.

През 1810 Ханеман публикува първата от 6 редакции на Органон на лечебното изкуство, където дефинира ясно хомеопатичната философия. Много скоро след това репутацията на хомеопатията се повиша сериозно.

Ханеман преподава по това време в университета в Лайпциг. Там е наричан от студентите си с прякора Яростен Ураган, заради острият език, с който изобличава опасните (по това време - живак, пускане на кръв) практики на алопатичната медицина.

През 1821 Ханеман е изпробвал 66 лекарства и е публикувал своята Материя Медика Пюра в шест тома. През 1831 холера връхлита Централна Европа. Ханеман публикува статии върху хомеопатичното лечение на болестта и постига всъщност първото широкоразпрастранено използване на хомеопатията, която постигнала степен 96% на лечение на холерно болни, в сравнение с 41% за конвенционалната медицина. ^{[източник?]}

[редактиране] Биография

Роден в осиромашало семество от средната класа, родителите му го научават да пише и чете и още от малък става запален читател. Така на 20 години вече знае английски, френски, италиански, гръцки, арабски, сирийски, халдейски, иврит, изучава и ботаника, астрономия, метеорология. Всъщност преди да започне да учи медицина през 1779 (университети във Виена Лайбциг) , преподава езици в университета в Лайбциг.

През 1781 започва да практикува като лекар и скоро след това се жени за Йана Хенриете Кюлер с която имат 11 деца.

В началото на практиката си Ханеман забелязва, че методите на тогавашната медицина не само че не предизвикват подобрение, но понякога дори твърде много влошават нещата, така че ужасен се отказва да практикува и започва да се издържа от писане и преводи.

Преводът на Монография върху Материя медика от Уилям Кюлен го вдъхновява да изслудва медицинските ефекти на субстанции. Тъй като в книгата са изказани известни твърдения за това как и защо действа хинина, за неговите качества, Ханеман решава да го изпробва сам. След като за един кратък период приема дози хинин, това, което открива, е, че всъщност веществото предизвиква симптоми, подобни на тези на маларията, от което Ханеман заключава, че именно в това се крие истинската причина за лечебния ефект на хинина върху маларията. Така се появява първият постулат на хомеопатията: Подобното лекува подобно. С повече думи: това, което предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен.

Ханеман изковава термина хомеопатия от гръцките хомеос - подобен и патос - страдание.

Но след като изпробва и други субстанции това, което остава все пак като бариера пред Ханеман е токсичността на субстанциите. Възниква проблемът с разтворите. Ако разтворът отслабва силата на субстанцията Ханеман открива, че ако той бъде разреждан постепенно и в същото време раздрусан добре резултатът е субстаниця, която пак произвежда симптоми при здрав човек и лекува такива при болен. При това разтворите стигали до незначително съдържание на субстанцията, което пък дало път на тестването на силно токсични вещества като Беладона. Това тестване днес е наречено всъщност доказване на лекарствата, тъй като на английски думата за тестване използвана от ханеман - proving, означава и доказване, и така става изместване от едното значение на думата към другото с времето. Това става поради една масова и продължителна, но всъщност неправилна употреба, употреба на думата със семантиката, каято Ханеман не е имал предвид всъщност.

И така с тази нова практика на лечение Ханеман скоро придобива последователи в Европа и дори извън нея - Северна Америка, Индия.

През 1810 публикува изводите от свойта практика в Органон на лечебното изкуство.