Самуилов надпис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 година, един от най-старите датирани надписи на кирилица.
Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през 1888 година при строежа на църквата "Св. Герман" при с. Герман, Преспанско, в дн. Гърция. Издълбан е по нареждане на цар Самуил (997-1014) в памет на родителите му и най-големия му брат - Давид. Състои от 11 реда, изписани в стила на т.нар. стар унциал, повлиян от ръкописния литургичен унциал.
За пръв път надписът е обнародван от директора на Руския археологически институт в Константинопол Фьодор Успенски през 1899 година, като почти едновременно за него се произнасят Константин Иречек, Тимофей Флорински и Любомир Милетич. През 1916 година надписът е пренесен в София от етнографа към Първа българска армия писателят Ст. Л. Костов.
[редактиране] Литература
- Успенскиiй, Ф. И. Надпис царя Самуила, Известiя Руского Археологического Института в Константинополе, 1898, ІІІ, с.184-194
- Кос, М. О натпису цара Самуила, Гласник српског научног друштва 5, 1929, с. 203-209
- Иванов, Йордан. Български старини из Македония, С. 1931, с. 23-25
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
