Световно първенство по волейбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

2006 Logo

Световното първенство по волейбол е волейболно състезание за мъже и жени. То е най-старото от всички международни събития, организирани от FIVB и не трябва да се бърка със Световната купа.

Съдържание

1 История
2 Начин на провеждане
3 Победители обобщение
4 Световни първенства по волейбол - мъже
5 Световни първенства по волейбол (жени)
6 Медали
- 6.1 Медали по нации – мъже
- 6.2 Медали по нации – жени
7 Източници
8 Външни препратки

Историята на Световното първенство ни връща към началото на волейбола като професионален спорт от високо ниво. Една от първите конкретни мерки взети от FIVB след нейното основаване в 1947 година е създаването на международно състезание включващо отбори от повече от един континет. Първото първенство се провежда през 1949, в Прага, Чехословакия. В този момент турнирът е само за мъже и е ограничен в Европа.

Три години по-късно се провежда и първото световно първенство за жени. Първенствата се синхронизират и са включени и нации от Азия, и започва провеждането им в 4-годишен цикъл. В следващото издание участват отбори и от Южна, Централна и Северна Америка.

След включването на волейбола в Олимпийските игри през 1964, световното първенство се провежда с две години по-рано през (1962), за да бъде алтернатива на Летните олимпийски игри. През 1970 година, отборите от Африка също стават част от първенството, и основната цел за участие на отбори от всичките пет континета е достигната.

Броят отбори участващи в първенството се променя през годините. Следвайки увеличаването на популярността на волейбола, те нарастват над 20 в 1970-те и част от 1980-те, след което са съкратени на 16 през 1990-те, и накрая се установяват на 24 след 2002. Днес, Световното първенство е най-обширното от всички събития организирани от FIVB и доказано второто по-важност, отстъпвайки в престиж само на Олимпийските игри.

До 1974, нациите домакини организират заедно мъжкото и женското първенство с изключение на 1966/1967, което се проведе в различни години. След 1978, тази практика се използва само частично, например през 1998 и 2006 година в Япония.

[редактиране] Победители (Мъже)

Исторически погледнато Световното първество показва, че във волейбола доминират европейските нации.

Първите две първенства са спечелени от СССР. През 1956, чехите успяват да вземат златото. Следват отново две последователни титли на СССР, следвани от титла на Чехословакия през 1966 година.

През 1970, България отстъпва на ГДР в драматичен мач пред собствена публика. Германците взимат своята единствена титла, а България записва най-доброто си постижение във волейбола. През 1974, СССР заплашва да продължи с лидерството си, но отстъпва от Полша на финала. Въпреки това те подтвърждават своето лидерство като печелят отново две поредни титли водени от треньора Вячеслав Платонов и с водещи играчи Вячеслав Зайцев и Александър Савин и осем години нямат загубен официален турнир^[1].

1986 е първата година на сблъсък между САЩ, изгряващата голяма сила на десетилетието и традиционния лидер СССР след Олимпийските бойкоти на 1980 и 1984. След две години американският отбор воден от Карч Кирали (Karch Kiraly) и Стив Тимънс (Steve Timmons), ще спечели и олимпиското злато в Сеул. Италия абсолютно доминира през 1990-те, спечелвайки всички издания през десетилетието (1990, 1994, 1998), водена от играчи като Лоренцо Бернарди (Lorenzo Bernardi) и Андреа Джани (Andrea Giani). През 2000-те, Бразилия става водещата сила в спорта, печелейки двете издания (2002 и 2006).

До 2006, от 16 издания на мъжкото световно първенство 13 са спечелени от Европейски отбори, три от Американски (едно от САЩ и две от Бразилия).

[редактиране] Победителки (Жени)

Ако титлите на жените са Световното първенство е равномерно разпределено между Европа и Азия, ситуацията е напълно различна когато сe вземат под внимание отделните нации. С изключение на италианската самотна—и донякъде неочаквана —победа в 2002, всички титли се разпределят между СССР(Русия), Япония, Китай и Куба.

Съветските волейболистки направиха най-впечатляващо начало, спечелвайки първите три издания на турнира: 1952, 1956, 1960. Те са на половината път да ги направят четири поредни, защото слеващото първенство се провежда в Москва. Япония, въпреки всичко, става шампион в 1962 и прекъсва победната серия, повтаряйки успеха си и през 1967.

Отборите си обменят по още една титла през 1970, и 1974, след което се случва нещо извънредно: светът наблюдава удивено как младият кубински отбор изпреварва и двата дългогодишни съперници и осигурява първата важна волейболна титла извън Европа или Азия.

В началото на 1980-те се появява нова азиатска сила: водени от суперзвездата Lang Ping, Китай оставят отпечатък в историята на световните първенства побеждавайки в две последователни издания - (1982 и 1986). Те участват и на финала през 1990, но са победени от СССР в последното им участие в състезание.

Кубинската титла от 1978 накрая покълна в агресивен стил на играта, който действително доминира през 1990-те . Водени от мощните състезателки Торес, Луис и Бел, карибките спечелват изданията през 1994 и 1998 на световният шампионат, биещи както новаци така и съперници за традиции като Русия и Китай.

Въпреки че е определен като фаворит през 2002, Китай изгуби при полуфиналите от възходящият отбор на Италия, който в края на краищата печели и финалът срещу САЩ.

През 2006 година, отборът на Русия успява да достигне до златните медали за първи път след ерата на СССР. Рускините вземат финала с мощно нападение и отлична блокада.

[редактиране] Начин на провеждане

Начина на провеждане на Световните първенства по волейбол се е променял според броя на отборите участници във всяко издание. Обикновено се прилагат следните правила:

Участват двадесет и четири отбора във всяко събитие.
Процедурите на квалификацията за Световното първенство са дълго и напрегнато състезание в продължение над две години.
Нациите домакини и шампионите са предварително класирани.
Броя на отборите от отделните конфедерации се определя от FIVB: Европа обикновено има най-много, a Африка или Южна Америка най-малко.
За да участвува в събитието, отбора трябва да премине няколко квалификационни турнири зависещи от неговата позиция Световната ранглиста на FIVB. Ниско-класираните отбори могат да имат три турнира за да бъдат допуснати; високо-класирани отбори обикновено само един.
Състезанието се провежда най-малко в две фази: предварителни групи и финален кръг. Според броя на участващите отбори могат да се органицират и допълнителни кръгове.
В предварителните групи отборите са организирани в групи. Всеки отбор играе по един мач срещу всички останали от групата.
След като бъдат изиграни всички мачове от предварителните групи, първите n отбора от всяка група се класират за следващия кръг(ове), а загубилите напускат състезанието. Стойността n зависи от броя на учасващите отбори и от формата който ще се прилага за финалите.
FIVB е опитвала различни формати за финалния кръг. От няколко години (2004), изглежда има консенсус , че поне полуфинала и финала трябва да са играни според Олимпийския формат.
Четвъртфиналите могат да се състоят от групи отбори играещи срещу един на друг, или от директна конфронтация; в последния случай може да се използват допълнителни кръгове биха могли за да намалят броя на оставащите отбори на осем.
Турнирът има много ограничения: Само дванадесет играча са допустими, и замяна е разрешена само в случаите на травми.

[редактиране] Победители обобщение

Година	Домакин	Злато	Сребро	Бронз
[редактиране] Световни първенства по волейбол - мъже
1949	Чехословакия	СССР	Чехословакия	България
1952	СССР	СССР	Чехословакия	България
1956	Франция	Чехословакия	Румъния	СССР
1960	Бразилия	СССР	Чехословакия	Румъния
1962	СССР	СССР	Чехословакия	Румъния
1966	Чехословакия	Чехословакия	Румъния	СССР
1970	България	ГДР	България	Япония
1974	Мексико	Полша	СССР	Япония
1978	Италия	СССР	Италия	Куба
1982	Аржентина	СССР	Бразилия	Аржентина
1986	Франция	САЩ	СССР	България
1990	Бразилия	Италия	Куба	СССР
1994	Гърция	Италия	Холандия	САЩ
1998	Япония	Италия	Югославия	Куба
2002	Аржентина	Бразилия	Русия	Франция
2006 Детайли	Япония	Бразилия	Полша	България
2010 Детайли	Италия

[редактиране] Световни първенства по волейбол (жени)
Година	Домакин	Злато	Сребро	Бронз
1952	СССР	СССР	Полша	Чехословакия
1956	Франция	СССР	Румъния	Полша
1960	Бразилия	СССР	Япония	Чехословакия
1962	СССР	Япония	СССР	Полша
1967	Япония	Япония	СССР	Южна Корея
1970	България	СССР	Япония	Северна Корея
1974	Мексико	Япония	СССР	Южна Корея
1978	СССР	Куба	Япония	СССР
1982	Перу	Китай	Перу	САЩ
1986	Чехословакия	Китай	Куба	Перу
1990	Китай	СССР	Китай	САЩ
1994	Бразилия	Куба	Бразилия	Русия
1998	Япония	Куба	Китай	Русия
2002	Германия	Италия	САЩ	Русия
2006 Детайли	Япония	Русия	Бразилия	Сърбия и Черна гора
2010 Детайли	Япония

[редактиране] Медали

[редактиране] Медали по нации – мъже

Нации	Злато	Сребро	Бронз	Общо
СССР	6	2	3	11
Италия	3	1	0	4
Чехословакия	2	4	0	6
Бразилия	2	1	0	3
Полша	1	1	0	2
САЩ	1	0	1	2
ГДР	1	0	0	1
Румъния	0	2	2	4
България	0	1	4	5
Куба	0	1	2	3
Холандия	0	1	0	1
Русия	0	1	0	1
Югославия	0	1	0	1
Япония	0	0	2	2
Аржентина	0	0	1	1
Франция	0	0	1	1

[редактиране] Медали по нации – жени

Нации	Злато	Сребро	Бронз	Общо
СССР	5	3	1	9
Япония	3	3	0	6
Куба	3	1	0	4
Китай	2	2	0	4
Русия	1	0	3	4
Италия	1	0	0	1
Бразилия	0	2	0	2
Полша	0	1	2	3
САЩ	0	1	2	3
Перу	0	1	1	2
Румъния	0	1	0	1
Чехословакия	0	0	2	2
Южна Корея	0	0	2	2
Северна Корея	0	0	1	1
Сърбия и Черна гора	0	0	1	1