Азия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Азия е континент, който граничи с Европа на запад и с Африка на югозапад.
Границите не са строго определени, най-вече тези с Европа. За граница между Азия и Африка се смята Суецкият канал, а тази с Европа минава по планината Урал,река Емба,Каспийско море,на юг от Кавказ,по Черно море,Мраморно море,Егейско море,и по пратоците Дардалери и Босфора.
[редактиране] Държави
- Азербайджан
- Армения
- Афганистан
- Бангладеш
- Бахрейн
- Бруней
- Бутан
- Виетнам
- Грузия
- Египет
- Западен бряг
- Ивица Газа
- Израел
- Източен Тимор
- Индия
- Индонезия
- Ирак
- Иран
- Йемен
- Йордания
- Казахстан
- Камбоджа
- Катар
- Кипър
- Киргизстан
- Китайска народна република
|
- Китайска република (Тайван)
- Кувейт
- Лаос
- Ливан
- Малайзия
- Малдиви
- Мианмар
- Монголия
- Непал
- Обединени арабски емирства
- Оман
- Пакистан
- Русия
- Саудитска Арабия
- Северна Корея
- Сингапур
- Сирия
- Таджикистан
- Тайланд
- Туркменистан
- Турция
- Узбекистан
- Филипини
- Шри Ланка
- Южна Корея
- Япония
|}
[редактиране] Познания на древните египтяни за Азия
За египтяните Азия (Сет Шет) представлявала земите, които започват там, където свършва Синай, и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации. Връзки с Азия се осъществяват още от праисторическия период; семитските завоеватели придават на египетския език завършен вид. Влиянията на културите от Близкия Изток се чувстват осезаемо през Додинастическия период и се появяват не толкова по мирен път чрез търговските контакти, колкото в резултат на нашествията. Връзките на Египет с Азия от историческата епоха са често от военен характер и, за да се защитят от съседите разрушители на изток, египтяните от Старото царство се изолират в богатата си долина, която за прекалено бедните съседи представлявала съсредоточие на изкушенията.
Азия е необходима на Египет с богатствата, които той черпи от Сирия и Финикия: дървесина от Ливан, скъпоценни камъни, метали и сплави от първа необходимост като мед, бронз, сребро, а по-късно и желязо. В действителност частта от Азия, която египтяните от Старото царство познавали, покривала Синай и крайбрежната ивица, населявана от ханаанците. Владетелите от Средното царство не разпростират по-далече обсега на своите връзки и чрез посредници опознават другата велика култура — на Месопотамия. Азиатските племена на хиксосите слагат край на разпадащия се Египет и основават разпростиращата се на 2 континента държава — на територията на Египет и Палестина (виж Ханаан).
По време на Новото царство, завладявайки Азия, египтяните я опознават непосредствено и по-задълбочено. Палестина е превърната в провинция, финикийците и сирийците са покорени, а непознати дотогава далечни народи, както древни, така и млади, стават непосредствени съседи на египтяните: хетите на север, митанийците (при които фараоните от XVIII династия отиват да си търсят съпруги от царско потекло), на изток — асирийците и вавилонците, които изиграват огромна роля в египетската история. От Асирия пристигат първите „ненавистни азиатци“, които ще се настанят по земите на „Та-мери“ (Обичаната земя — едно от имената на Египет), останала незасегната от основаването на Новото тиванско царство. С идването на персите азиатският свят се разрасва още повече и Египет остава само провинция в огромната империя, преди да извоюва отново независимост под управлението на чужди, но вече египтианизирани династии — лагидите.
