Сизиф

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сизиф в древногръцката митология е син на бога на ветровете Еол и Енарет, съпруг на плеядата Меропа, цар на Коринт. Според някой по-късни извори е баща на Одисей от Антиклея, преди тя да се омъжи за втория си съпруг Лаерт. Сизиф бил най-хитрият сред хората. Забелязал, че Зевс похищава тайно нимфата Егина и го издал на баща ѝ речния бог Азоп. Според друг мит Зевс изпратил при Сизиф Смъртта, но той успял да я окове във вериги. Тогава хората спрели да умират и затова богът на войната Арес бил пратен да я освободи и да отведе виновника в подземния свят. Но преди да последва Арес, Сизиф поръчал на съпругата си да не го погребва и да не принася жертви над трупа му. Оплакал се за това долу на Персефона помолил Хадес да го пусне на земята, да накаже светотатницата. Но не бързал с наказанието и живял още дълги години и умрял от старост. За делата си бил наказан от боговете да търкаля огромен камък в подземното царство по висок хълм и щом достигне до върха на хълма, камъкът да се претълкулва надолу.

Значението на израза Сизифов труд е безполезен труд, безсмислено усилие.