Синан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Синан османски архитект
Роден:	15 април 1489 Аърнас, днес Турция
Починал:	17 юли 1588 Константинопол, днес Турция

Синан (на турски:Koca Mimar Sinan Ağa, Коджа Мимар Синан Ага), роден на 15 април 1489 г. в село Аърнас на вилает Кайсери. Починал на 17 юли 1588 г. в Истанбул, е най-значимият османски архитект. Работил е по времето на султаните Селим I, Сюлейман I, Селим II и Мурад III. Проектирал и построил огромен брой сгради, сред които се отличават джамиите Сюлейманийе в Истанбул и Селимийе в Одрин. Втората се счита за неговия най-голям шедьовър. Стилът му е силно повлиян от църквата Света София в Истанбул.

[редактиране] Биография

Роден е в християнско семейство от арменски или гръцки произход в района на Караман в югоизточна Анадола. На 21 годишна възраст е рекрутиран в еничарския корпус. Като част от обучението си работи като килимар и инженер при изграждането на постройки в Истанбул, което предполага прозход от фамилия на строители. Като войник участва в походите на Сюлейман Великолепни в Родос, Белград, Багдад, Молдова, по време на които се издига до длъжността на командващ султанската гвардия. По това време Синан е зает преди всичко с изграждането на понтонни мостове. Първата приписвана нему сграда е джамията на Хусрев Паша в Алепо,построена през 1536-37 година. Комплексът се състои от куполна джамия, квадратен двор и две медресета.

През 1538, на 47 години Синан е назначен за главен архитект на Истанбул от Сюлейман Великолепни. През следващите 50 години архитектът изгражда над 300 различни постройки, надлежно описани от неговия приятел и биограф Мустафа Са'и. Първата възложена му задача като дворцов архитект е изграждането на женска болница от Хасеки Хюррем, съпругата на султан Сюлейман, известна още като Рокселана. Комплексът се състои от болница, приют, джамия и медицинско училище. Първият мащабен проект, който Синан изпълнява, е изграждането на Шехзаде (принцова) джамия. Построен в памет на престолонаследника Шехзаде Мехмед, комплексът се състои от медресе, приют, училище, джамия и гробницата на принца. Следващия важен строеж е изграждането на Искеле (Пристанищна) джамия в Юскюдар по поръчка на Михримах Султан, любимата дъщеря на султан Сюлейман I. Това е първата от три пострйки, изградени по поръка на Михримах Султан и съпруга и и главен везир Рюстем паша. Построена върху изкуствена площадка с цел да я защити от влагата на Босфора, джамията не разполага с вътрешен двор поради липсата на пространство. Вход към постройката осигурява двоен портик, което решение впоследствие се използва широко особено при изграждането на джамии по поръчка на висши османски функционери, непринадлежащи към османската фамилия. Подобно решение архитектът прилага и в джамиите на Рюстем Паша в Текирдаг и Еминоню, Истанбул.

Наи-значимият проект, изпълнен от Синан през този период е без съмнение джамията на султан Сюлейман. Комплексът известен като Сюлеймание утвърждава славата на Синан като най-значим османски архитект. Не на последно място тук пожелава да бъде погребан не само Сюлейман Великолепни, недалеч от гроба Рокселана, тук почива и самият архитект. Комплексът с размери 330 на 200 метра е изграден на няколко тераси върху един от хълмовете с поглед към Босфора. Към комплекса принадлежат не само споменатите гробове, но и болница, медицинско училище, кухня за бедни, училище, четири медресета, многобройни дюкяни и разбира се самата джамия в центъра. Джамията има четири минарета.

Като своята майсторска работа архитектът посочва Селим джамия в Одрин. Построена между 1569-1575, в постройката са видими множество от иновациите на Синан, въведени в по-ранни негови работи, както и нови решения, които заслужено нареждат джамията сред шедъоврите на ислямската архитектура. За първи път в историята на Османската архитектура е построен купол с диаметър идентичен на този на Света София в Истанбул. Самият Синан твърди, че куполът е по-висок и по-голям от този на църквата в Константинопол, въпреки че реално е с равен диаметър и с няколко метра по-нисък премерен от нивото на земята. Това говори за амбицията на османските архитекти да построят постройка равна на ненадмината дълго време византийска катедрала.

[редактиране] Библиография

• G.Goodwin: "A History of Ottoman Architecture", London 1971.
• G.Goodwin: "Sinan", London 1992.
• A.Güler/J.Freely/A.R.Burelli: "Sinan: Architect of Süleyman the Magnificent and the Ottoman Golden Age", London 1992.
• A.Kuran/M.Niksarli/A.Güler: "Sinan:The Grand old Master of Ottoman Architecture", Istanbul 1987.
• G.Necipoglu: "The Age of Sinan:Architectural Culture in the Ottoman Empire", Princeton 2005.
• A.Petruciolli(ed): "Mimar Sinan:The Urban Vision",Rome 1988.