Славейно

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Славейно е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян.

Славейно

Данни
Област:	Смолян
Община:	Смолян
Население:	210 (13/09/2005)
Надм. височина:	1000 м
Пощ. код:	4747
Тел. код:	03027
Геогр. положение:	41° 38' сев. ш. 24° 52' изт. д.
МПС код:	`СМ`
Кмет или наместник
Георги Чинков

[редактиране] География

Изглед от Славейно

Село Славейно се намира в планински район — Преспенския дял на централните Родопи. Разположено е по поречието на р. Малка Арда. Близо до селото е вр. Преспа (Чилтепе) — 2001 м. и хижа „Преспа“[1]. В землището на селото се намират исторически места, като параклиса Св. Дух, местностите Имаретдере (Хайдушки Поляни), Иноглово, Балитско, Бахтярица.

[редактиране] История

През Средновековието, в месността Иноглово е имало голямо българско село. Там през 14 век се е състояла основната битка с турската армия, настъпваща в центалните Родопи.Предполага се че Карлуково (както Славейно се е казвало до 1932 г.) е основано от българи, избягали от насилственото помохамеданчване. Въпреки това, отношенията между славейновци и жителите на околните българо-мохамедански села, винаги са били много добри. Християни и мюсюлмани взаимно са се защитавали по време на кризи, като Руско-турската война и метежа на Сенклер — 1878 г., взаимно са празнували, както християнски, така и мюсюлмански празници. Добри са били и отношенията на славейновци и с юруците, мюсюлмани — скотовъдци, които разпространяват овчарството като поминък в селото. В средата на 19 век. славейновци се замогват и изкупуват от юруците околните планини. От тогава много от горите в Славейно са кооперативни. През 19 век се откриват училище и църква, а славейновци изгонват гръцкия владика, когато той посещава селото. До Балканската война — 1912 г., Славейно остава в Османската империя и славейновци вземат активно участие във ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание, начело с войводата Пейо Шишманов. Брат му, знаменосецът Кольо Шииманов загива в битка с турците и е възпят в народните песни. Освен овчарството основни поминъци в селото са били дюлгерството, абаджийството, керванджийството и рибарството в Егейско море. Много от селяните са търгували в Ксанти и Гюмюрджина (Комотини) и загубата на Беломорието след Първата световна война се отразява тежко на икономиката на селото. От тогава то започва да обезлюдява. Много славейновци се изселват в Пловдив, София, Казанлък, Кърджали и Смолян.

[редактиране] Религии

В селото основната религия е християнството. Дълго време то и Петково са „острови“ сред другите села с българо-мохамедани. Има църква с позлатено кубе — „Св. Илия“, както и няколко параклиса в района. Църквата е реставрирана скоро.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Къща-музей на проф. д-р Константин Чилов

[редактиране] Култура

В селото има кино, читалище и библиотека.

[редактиране] Език

Ето някои славейновски думи (по Петко Карапетков). Много от тях са архаични, но някои думи могат да предизвикат объркване, защото имат друго значение.

Например: лети - вали, летна, залетя - заваля; пишнах се- одрасках се; галя-обичам.

С ô е означена гласна, която е между о и а.

Съществителни: кôща(къща), одер(коридор), кйошк(изпъкнало место с прозорец на горният етаж), клет(шкаф), хает, хляф(обор), гибрô(тор), пенжура(прозорец), жем(прозорец), кепенек, пизул, главне(факла), бужек(холски кът), веруга(кука за окачване на бакър), пристйо, угрипка(лопатка за огнище), дюлаф(маша), мусандра(шкаф), полѝци, рафт, душамьо, тракач, нашкви, тавô, харкума(меден бакър за вода), сахôн(чиния), лаица(лажица), бунела(вилица), фурнитарака(фуния), харания(голям съд за вода), крôк, тучилка, вудач, баркачка, бакрач, лаичник, скемля(стол), соба(печка), кюняк, чѝрап, халище, зделка, суфрô, мисал, кôрпа, миндил(престилка), миялник, бурилу, патеру, кучен, кардьô, махалка, мисир, брус, тарпан, нажек, папуце, дрипи, сукак, чôрква, сôрнек, сôльмен, трахальница, сукар, чучур, бияч, вастагарка, посадница, савдьо, кабô, кедик, йоз, сагмал, чангал, марô, гилгьо, дюкат, сажек, рабуш, сагмалджия, иозчия, кехае, янкехае, малашина, чангалджия, карачар, изметкяр, ведрица, кутел, чурилка, ченделе, текньо, цадилка, домузлук, агôл, удажия, гега, девйо, батал, татралка, увен, еркеч, кочове, шилета, шишек, бурмô, силяхлък, рудан, фурка, калам, масур, крусно, пахурка, преснел, нита, подлуга, хабô, андезô, руп, оснува, вôтак, димитно, состу, хумот, палешник, жигли, сôрп, ракойка, кош, купен, паламарка, метлач, самар, кюцак, каш, праща, палдôм, попрак, прекъсница, вôже, оглаф, шоше, уйко, стрико, була, чича, копеле, лефтер, гиздило, угнище, межô, гуния и т.н.

Прилагателни и причастия:

паратек, крôп, мутек, длйок, мьок, сур, криф, грозан, мустаф, каматан, кураф, гьопав, кьорав, укат, устат, самоглав, гулемоглав, набрусан, намусан, заметлан, хаиран, руклив и т.н.

Глаголи:

лети, рипка, харчи, фôрля, фата, сурна, пишна, суча, праде, ткае, уруштисва, припява, корди, дари, люби, гали, рука, кара са, калесва, курдисва, кандардисва, вдява, снуве, навива, фтасва и т.н.

Местоимения:

я, мене, тебе, нега, мояс, мояса, моесу, моиня, айсо, айса, айсе, айно, айна, айне, кина, оти, кутри, кутра, кутро, кутрито, кутрато, кутрото, айсакôв, айсакова, будин, будно, буднô, будни, врит и т.н.

Наречия:

айтуф, айтам, бôрже, шанливо, днеска, утра, пролет, млогу, яца млогу и т.н.

Обръщения:

мôри, майьо, тятю и т.н.

Междуметия и частици:

уйси, охси, вô, бре, тю бре, бя и т.н.

[редактиране] Песни

Песни на межô (по Петко Карапетков)

"На срôщу пищи славейче,

пу гласчокан гу пузнавам,

да има савдйо на мене,

зима ма,майчо, зимам гу!"

"Дôщеро, моя, майчина,

той нема сарай да сиди,

той нема руба да носи."

"Малеле, мила малеле,

лете щим майчу, летова,

в чôстана гора залена,

под тьонка ела висока,

близу до вода студена.

Зиме щим, майчо зимова,

в равноно поле широко."

[редактиране] Строежи

Наскоро бе направена нова чешма до църквата. Гробището бе изчистено и оправено.

[редактиране] Редовни събития

Селският събор се провежда на 2 август, по случай Илинденско-Преображенското въстание.

[редактиране] Личности

Необичайно много известни хора са родени в Славейно. Сред тях има революционери: Пейо Шишманов (войвода) и брат му Кольо Шишманов (знаменосец); индустриалци: Никола Чилов е създател на първите големи химически заводи в България (Костинброд), Никола Велковски започва електрификацията на Смолян; архитекти: арх. Стойчо Велковски проектира новия център на Смолян и курорта „Елените“. Славейно е известно и с големия брой лекари, които са се родили в него (над 80 !). ([2], [3]) Сред тях са: проф. д-р Константин Чилов, лекар (1898–1955), ген. проф. д-р Димитър Шишманов, известен кардиолог. В началото на 20 век, Славейно е един от центровете на толстоизма в България, разпространяван от учителя Пейо Чернев.

[редактиране] Литература

Петко Карапетков, пише книги за Славейно, някои от които са „Принос към историята на Средните Родопи“, „Славейно — родовете“ и „Славейно. Минало“.