Славянски календар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Славянският календар е календарна система развита и използвана от древните славяни до момента на тяхната християнизация. Той е слънчев календар и е тясно обвързан с езическата славянска религия, с нейните обряди, гадания, празници и церемонии. Месеците в календара имат оригинални славянски наименования, свързани с особености на климата или на човешките дейности през съответния месец. И днес някои славянски народи употребяват славянските имена на месеците.
Съдържание |
[редактиране] Характеристика
Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето — съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли. Основни ориентири са равноденствията — пролетно (21 март) и есенно (23 септември), и слънцестоянията — лятно (22 юни) и зимно (22 декември). Във връзка с тези четири сновни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения.
Самото слънце — това е младият, светъл, златолик бог Даждбог. На празника Коледа (22 декември — зимно слънцестоене) той се ражда. Наричат го Коледа — слънцето младенец, новороденото слънце. От тогава той започва да расте — денят се удължава. На 21 март (пролетното равноденствие) — слънцето-дете Коледа става млад мъж и го наричат Ярило. Тогава денят е равен на нощта. До Къпалските празници (22 юни — лятно слънцестоене) младото слънце Ярило достига своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало. Тогава денят е най-голям в цялата година. От там насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 септември) го наричат Хърс — слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.
Славянският календар е цикличен, за разлика от съвременния линеен календар. От значение е сезонът, годишният период, а не годината, което придава и цикличния, кръговия му характер — сезоните се редуват в непрекъснат сезонен цикъл. Един и същ сезон, една и съща дата настъпват отново и отново през определено време, никога не остават в миналото. В съответствие с това и славянският календар няма начало или край, никой месец не е пръв или последен. Единственено могат да се обособят четири годишни времена, в зависимост от които варират и начините на живот, работата и свещенодействиятя на хората. В по-старо време годишните периоди били само два — седеммесечен земеделски сезон (лято) и петмесечен неземеделски сезон (зима).
[редактиране] Славянски месеци
Наименованията на славянските месеци варират в различните славянски земи и във времето. Според лингвистични и фолклорни възстановки, българските славяни по всяка вероятност са използвали следните наименования:
- Сечен (януари)
- Люти (февруари)
- Сухи (март)
- Брезен (април)
- Тревен (май)
- Изок (юни)
- Червен (юли)
- Зарев (август)
- Руен (септември)
- Листопад (октомври)
- Груден (ноември)
- Просинец (декември)
В украински език наименованията на месеците са следните:
- Січень — Лютий — Березень — Квітень — Травень — Червень — Липень — Серпень — Вересень — Жовтень — Листопад — Грудень
В хърватски език те са:
- Siječanj — Veljača — Ožujak — Travanj — Svibanj — Lipanj — Srpanj — Kolovoz — Rujan — Listopad — Studeni — Prosinac
В полски език месеците са наименовани:
- Styczeń — Luty — Marzec — Kwiecień — Maj — Czerwiec — Lipiec — Sierpień — Wrzesień — Październik — Listopad — Grudzień
В чешки език месеците са:
- Leden — Únor — Březen — Duben — Květen — Červen — Červenec — Srpen — Září — Říjen — Listopad — Prosinec
[редактиране] Вижте също
- Славянска религия
- Календар
- Слънчев календар
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал от Вечния Славянски Огън, използван с разрешение от Огнеслав.
