Срем (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Герб на Сремска област

Срем (на хърватски: Srijem, унгарски: Szerém или Szerémség, немски: Syrmien) е историко-географски регион между Дунав, на север и изток, Сава до вливането й в Дунав, на юг и река Босут на запад. В българската история региона е познат като "Сремска област"

[редактиране] Административно деление

Регионът административно е разделен между Сърбия и Хърватска. Хрватската част от Срем обхваща по-голямата част от Вуковарско-сремска жупания. Сръбската част от областта се намира в Автономната област Войводина (освен най-източната част, която е включена в Белградския окръг). На територията на Войводина Срем е организиран административно в Сремски окръг.

[редактиране] История

Карта на Сремска област по времето на Първотo българско царство

Сремска жупания в състава на Кралство Унгария - Австро-Унгария

Сремска област между Хърватско и Сърбия

Названието на областта "Срем" идва от името на античния град Сирмиум (днешна Сремска Митровица). Назад в историята Срем е владян от римляни, хуни, авари, гепиди, византийнци, българи, маджари, турци и австрийци. От 1918 година Срем е присъединен към Кралството на сърби, хървати и словенци.

Най-рано в историята Сирмиум е бил илирийски град, а през 1 век от новата ера е завлядян от римляните. Meстните илирийски племена въстават през 39 година. Вождове на това въстание са Батон и Пинес.

Сирмиум е важен град в състава на Римската империя. Той е главен град на римската провинция Панония и един от четирите главни града на Римската империя. В Сирмиум или или околностите му са родени шест Римски императори: Деций Траян (249-251), Аврелиан (270-275), Проб (276-282), Максимилиан Херкулий (285-310), Констанций II (337-361) и Грациан (367-383).

През 6 век на територията на Срем е образувана византийската тема Панония, чийто главен град е бил Сирмиум.

През 11 век на територията на Срем е присъединена към Първото българско царство, а управител на обслатта по времето на цар Самуил е Сермон, който е секъл свои монети в околността на днешна Сремска Митровица. След като България пада под византийска власт, Сермон е хванат и убит, тъй като не се епокорил на новите управници. След установяването на византийска власт Сремската област е формирана във тема "Сирмиум".

В периода 1282 и 1316 година сръбския крал Стефан Драгутин е управлял Сремско кралство, което обхваща Мачва, Усора и Соли. Драгутинова резиденция се е намирала в град Дебърц в Мачва (между Белград и Шабац). В тази епоха с името Срем са се наричали две територии: Горни Срем (днешен Срем) и Долни Срем (днешна Мачва). Драгутиновото Сремско кралство всъщност е обхвашало Долни Срем. Според някои исторически извори Стефан Драгутин е владял също и Горни Срем и Славония, но според други източници местния владетел на Горни Срем е Угрин Чака, а резиденцията му се е намирала в граду Илок. Стефан Драгутин умира през 1316 годинa, а след неговата смърт Сремското кралство е управлявал неговия син крал Владислав II (1316-1325), а Угрин Чака умира през 1311 година.

След османското нашествие в сръбските земи през 1459 година, сръбските деспоти, управлявали Сремска област, стават васали на унгарските крале. Резиденцията на сръбските деспоти се е намирала в град Купинику (днешно Купиново).

След завладяването на областта, на територията на Срем е образуван Сремски санджак, а след завладяването му от австрийците, е формирана Сремска жупания през 1745 година.

В периода 1849 и 1860 година Срем е част от австриската провинция Войводство Сърбия и Тамишки Банат, с център Темишвар. През 1860 войводството е закрито и на негово място е образувана Сремска жупания.

През 1918 година Срем е присъединен към Кралство на сърби, хървати и словенци. В периода 1918 и 1922 годинa Срем e окрyг (жупания), между 1922 и 1929 е област, а през 1929 годинa става част от Дунавска бановина, с център град Нови Сад.

По време на Втората световна война Нацистка Германия окупира Кралство Югославия и предава Срем на новообразуваната марионетна и пронацистка Независима хърватска държава. През 1945 година след края на войната западната част на Срем е включен в състава на Социалистическа република Хърватско, а източната - в състава на Социалистическа република Сърбия, и по-точно в Автономната област Войводина.

[редактиране] Население

В Срем живеят около милион души от двете страни на сърбо-хърватската граница. Най-населената част на Срем са районите около вливането на река Сава в Дунав, част от Белградската агломерация, а също и на север около Нови Сад.

Според преброяването през 2002 в сръбската част на Срем живеят следните етнически групи: сърби (84.58%), хървати, словаци, русини, унгарци и други.

Според пребряването през 2001 в хърватската част - Вуковарско-сремската жупания живеят следните етнически групи: хървати (78.27%), сърби (15.45%), унгарци (1%), русини и словаци.^[1]