Дунав
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За града в САЩ вижте Дунав (град).
Дунав (нем. Donau, слов. Dunaj, унг. Duna, рум. Dunărea, ср. и хърв. Dunav, укр. Дунай) е втората най-дълга река в Европа (след Волга).
Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток. Извира от планината Шварцвалд (с надморска височина на изворите 1078 метра) в Германия, където две по-малки реки, Бригах и Брег, се сливат в селището Донауешинген и оттам насам реката се нарича Дунав. От това място тя тече на югоизток в продължение на 2859 км, вливайки се чрез делта (граничеща с Украйна) в Черно море на румънска територия. Средният дебит на реката преди делтата е 6500 м3/секунда.
Река Дунав минава през 10 държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Басейнът й заема общо 817 000 кв. км. При вливането си в Черно море тя се разделя на три ръкава – Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният – Килийският ръкав, служи за граница на Румъния и Украйна. Средният ръкав – Сулинският, е най-пълноводният и най-дълбокият.
Дунав е включена в списъка на няколкото най-застрашени реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Съдържание |
[редактиране] История
Река Дунав винаги е била важна връзка между Западна Европа и Черно море. През III век сл.н.е. тя е северна граница на Римската империя (и на латински е наричана Danubius), а крепостите, построени на бреговете й, са служели за защита срещу нападенията на готите, хуните и славянските племена. По-късно Дунав е била път за достъп до Константинопол. Кръстоносците са използвали реката като транспортна артерия при походите си до Светите места. През Средновековието тя улеснява нахлуването на турците в Централна Европа.
Река Дунав започва да се използва като търговска връзка през XVIII век. Мария Тереза, императрицата на Австрия от Хабсбургската династия, сформира звено, което да регулира плаването по реката. Смята се, че първото плаване на търговски кораб е станало през 1830 от Виена до Будапеща. През XIX век Дунав се превръща във важна търговска връзка между Западна Европа и страните от Балканския полуостров.
С подписването на Парижкия (1856) и на Версайския (1919) мирни договори се обявява свободно плаване по цялата река и се създава Дунавска комисия, която да контролира и координира плаването по реката като международен воден път. След Втората световна война е подписана нова Дунавска конвенция, според която в тази Дунавска комисия участват само крайдунавските държави.
След изграждането на канала Рейн-Майн-Дунав в Германия през 1992 реката става част от трансевропейски воден път от най-голямото световно пристанище Ротердам на Северно море до Сулина на Черно море. Това прави обща дължина от 3 500 км. Количеството стоки, транспортирани по Дунав, се увеличава до около 100 млн. тона през 1987 г. През 1999 плаването по долния участък на реката се преустановява от бомбардирането на три моста в Сърбия от НАТО. Разчистването на отломките завършва през 2002 г.
[редактиране] Притоци
Дунав става плавателна река, след като приема множество алпийски притоци. Около 30 от нейните 300 притока също са плавателни. По-важните са: Ин, Морава, Драва, Тиса, Сава и Прут. Дълбочината на Дунав на места е повече от 30 м. През месеците май и юни реката има най-голямо пълноводие. През зимата над реката се образуват гъсти и непрогледни мъгли, а поради ниските температури повърхностните й слоеве се заледяват.
Притоците на Дунав идват от седем други страни, освен тези през, които тя тече. Някои от тези притоци са важни реки, плавателни за шлепове и речни кораби с плитко газене. Подредени от извора към устието, основните притоци са: Илер, Лех, Реген (влива се при Регенсбург), Исар, Ин (влива се при Пасау), Енс, Морава, Лейта (Leitha), Въх (влива се при Комарно), Хрон, Ипел, Сио, Драва, Вука, Тиса, Сава (влива се при Белград), Тамиш, Велика Морава, Караш, Жиу, Искър, Олт, Ведеа, Арджеш, Яломица, Сирет и Прут.
Хидрографският басейн на Дунав обхваща територия от 817 000 км2, разпределена в следните страни: Румъния (28,9%), Унгария (11,7%), Австрия (10,3%), Сърбия (10,3%), Германия (7,5%), Словакия (5,8%), България (5,2%), Босна и Херцеговина (4,8%), Хърватия (4,5%), Украйна (3,8%), Чехия (2,6%), Словения (2,2%), Молдова (1,7%), Швейцария (0,32%), Италия (0,15%), Полша (0,09%), Албания (0,03%).
Много са българските реки, които се вливат в Дунав. Някои от тях водят началото си от Предбалкана и Стара планина, и дори от Рила. Водите на река Дунав са ценно природно богатство за България. Тъй като е плавателна река, тя силно улеснява връзките с другите крайдунавски страни.
[редактиране] Транспорт
Река Дунав е важен международен воден път. Той е определен от Европейския съюз за трансевропейски транспортен коридор № 7. Той минава през 10 страни, като водосборният басейн се разпростира и върху 7 други страни.
Някои големи градове, които са разположени на реката, са:
- в Германия: Улм, Инголщат, Регенсбург (столица на Горен Палатинат), Пасау;
- в Австрия: Линц (столица на провинция Горна Австрия), Кремс, Виена (столицата на държавата, а дунавската низина се нарича Лобау);
- в Словакия: Братислава (столицата на държавата);
- в Унгария: Будапеща (столицата на държавата);
- в Хърватия: Вуковар;
- в Сърбия: Нови Сад (столицата на област Войводина), Белград (столицата на държавата);
- в Румъния: Турну Северин, Браила, Галац, Тулча;
- в българския участък на река Дунав от запад на изток са разположени градовете Видин, Лом, Козлодуй, Оряхово, Никопол, Белене, Свищов, Русе, Тутракан и Силистра.
[редактиране] Флора и фауна
Дунав е дом на много растителни и животински видове. Речното корито е най-голямата заблатена територия в Европа. Тук е най-голямото количество тръстика в целия свят. В делтата на Дунав 1 700 кв. км. са обрасли с тръстика. Има и няколко вида водна лилия. Опесъчените места са покрити с трева "Стипа". По поречието на реката се намират гори, където могат да се срещнат множество растения и животни. В гората Литя има дюни с дължина 250 метра и ширина 10 метра. Там някои дървета достигат 10 метра височина.
Срещат се и много животински видове. Значителен процент от световната популация от птици живее в териториите покрай реката. В делтата на Дунав плуват над 45 вида сладководна риба, от които Acipensednidae е застрашен вид. Известно е, че голям брой от популацията на европейския пор живее на островите по реката. Горите по поречието са дом също на някои редки видове влечуги.
[редактиране] Културно значение
На Дунав е посветен известният валс на австрийския композитор Йохан Щраус „По красивия син Дунав“ (An der schönen, blauen Donau). Реката също така има място и в българската памет, включително чрез марша „Тих бял Дунав“.
