Счетоводство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: редакция, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Счетоводството е отразяване на дейността на стопански (или друг) субект в регистър от финансов аспект по начин, спазващ общоустановените правила - национални счетоводни стандарти (US GAAP, General Accepted Accounting Principles), международни счетоводни стандарти (IAS-International Accounting Standards) и др. В България имаше Национални Счетоводни Стандарти, които бяха заменени със Закона за счетоводството от Международните Счетоводни Стандарти(МСС, IAS). Впоследствие се приеха Национални Стандарти за Финансови Отчети на Малки и Средни Предприятия (НСФОМСП).

[редактиране] История

Създател на първата книга по счетоводство „Божествена пропорция“ („De divina Proportione“ 1509 г.) е италианския математик Лука Пачиоли.

[редактиране] Видове счетоводство

• Едностранно счетоводство - използва се предимно при еднолични търговци, хора със свободни професии и др. малки предприятия.
• Двустранно счетоводство

[редактиране] Понятия

[редактиране] Счетоводни принципи

Счетоводните принципи са основни постановки на чиято база се води счетоводството. Те са дефинирани в законoдателствата на различните страни, в приложимите за предприятието счетоводни стандарти или са неписана част от счетоводната традиция и практика. Това предопределя тяхното многообразие и различния им брой според различните източници. Някой от най-разпространените са: 1. Предприятието е стопанска единица, отделна от свойте собственици и други предприятия; 2. Предимство на съдържанието пред формата - осчетоводява се икономическата логика на нещата, а не правното им описание. Например, ако предприятие подпише твърде изгоден договор, то не трябва да го завежда счетоводно като другите подобни договори, а трябва да признае изгодите, които е получило с този договор. 3. Предприятието е действащо и не предполага в близко бъдеще да прекрати или да съкрати чувствително свойта дейност; 4. Документална обоснованост - предприятието има документи (фактури, договори, лицензи, протоколи т.н.) за всички счетоводни записи, които прави.

[редактиране] Счетоводна сметка

Счетоводната сметка е информационен запис, събиращ всички счетоводни записвания (осчетоводявания) за даден стопански обект - вземане, задължение, дълготраен актив, материален запас и др. В счетоводната сметка се записва паричният израз на всички стопански операции, засягащи дадения стопански обект.

[редактиране] Регистър

Счетоводна книга, събираща обобщена счетоводна информация за еднородни по характера си стопански операции.

[редактиране] Активи и пасиви

Активите са всичко, което предприятието притежава. Пасивите са източниците за придобиване на активите. Често пасивите се подразделят на пасиви и собствен капитал. Собствен капитал са имуществото или права, които собствениците инвестират в предприятието. Примери: 1. Собственик създава предприятие, като записва на негово име камион. Тогава дружеството дължи един камион (собствен капитал) и същевременно притежава един камион (актив); 2. Предприятие взима банков кредит. Тогава предприятието дължи на банката сумата по кредита (пасив) и притежава получената парична наличност (актив).

От дефинициите се извежда основното счетоводно равенство:

Активите = Пасивите + Собственият капитал

[редактиране] Баланс

Показва активите и пасивите на отчетната единица. Двете страни на баланса са винаги равни (най-общо казано, това, което притежава предприятието, е равно на това, което дължи). Например фирма при регистрацията си притежава собствен капитал (дължим на акционерите или съдружниците). В актива на баланса в този случай ще се запише сумата на внесения капитал като паричен ресурс, а в пасива ще се запише капиталът като задължение към съдружниците. Баланса има две форми. При двустранните баланси активите са в колонка в ляво, а пасивите и собствения капитал-в дясно. При едностранната форма на баланса двете колонки се изписват последователно, като първо се посочват активите, а след тях пасивите и капитала.

[редактиране] Финансов отчет

Източници на цялостна обобщена счетоводна информация за даденото предприятие. Основното изискване към тях е да дават вярна и честна представа за имущественото и финансовото състояние и за резултата от дейността на предприятието.

Те биват:

• вътрешни - служат за вътрешно потребление в предприятието;
• външни - ползват се от външни контрагенти на предприятието - акционери, съдружници, заемодатели, персонал, данъчни власти, ревизори, банки и др.

Ако преприятието отговаря на поне 2 от трите критерии, посочни в чл. 38 от Закона за счетоводството, то външните финансови отчети подлежат на проверка и заверка от външен одитор (дипломиран експерт-счетоводител).