Тангра

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Тангра.

Тангра (също и Тенгри, Тенгер) е името на върховния бог в древната хунска, българска, тюркска, монголска и алтайска религия, наречена тенгризъм. Думата произлиза от алтайския корен "тенг" - небе и думата "гер" - азиятска куполообразна юрта. Буквалният превод е небесна юрта или просто небосвод.

Изследователите приемат (макар и с нотка на съмнение), че Тангра е бил върховното божество на прабългарите. Има два основни исторически извора за това:

Прабългарски надпис от Мадара, написан с гръцки букви. В него се среща думата ΤΑΓΓΡΑ, което според правилата за четене на гръцкия език се произнася Тангра.
Късен турски ръкопис от XVI век, цитиран от автор през XIX век.

Причината за съмненията произлизат от оскъдните сведения, които имаме за прабългарите. За разлика от тях, сведенията за тенгризма при народите от Централна Азия са доста по-богати и позволяват да бъде определен като монотеистична религия, изместила по-ранната политеистична тюркска религия.

Напоследък битуват теориите, че името Тангра произлиза от словосъчетанието Тан-Нак-Ра (Тан - душа, Нак - човек, Ра - Бог)^{[източник?]} или от ТъНъ-ГРъ ( Тънъ - господар, Гръ - Земя) ^[1]