Тезаурус
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теза́урус (от гръцки „θησαυρός“ — „съкровище“) в съвременната лингвистика e особен вид речник с обща или специална лексика, в който се посочват семантични отношения (синоними, антоними, пароними, хипоними, хипероними и т.н.) между лексикалните единици. По този начин тезаурусът, особено в електронен формат, е ефикасен инструмент за описание на отделните предметни области.
За разлика от тълковния речник, тезаурусът позволява да се поясни смисъла не само с помощта на определение, но и чрез съотнасяне на думата с други понятия и техни групи, благодаря на което може да се използва в системите за изкуствен интелект.
В миналото с термина „тезаурус“ са се означавали предимно речници, представящи лексиката на езика с максимална пълнота и с примери за нейната употреба в писмената реч.
Първият тезаурус е съставен през 1805 г. от британския лексикограф Питър Роже, но е публикуван едва през 1852 г. под името „Тезаурус на думите и фразите в английския език“.
[редактиране] Източници
 |
Тази статия, частично или изцяло, представлява превод на статията Тезаурус от сайта http://ru.wikipedia.org . Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите. |
