Телекомуникации
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Според най-разпространената (и вероятно най-точната) дефиниция, телекомуникациите са техника за пренасяне на съобщение от едно място до друго. Телекомуникациите могат да се разделят по два основни признака:
- Преносна среда
- Наземна (оптичен кабел, меден кабел, коаксиален кабел)
- Безжична (радио, ефирна телевизия, безжични мрежи)
- Телекомуникационна услуга
- Пренос на глас (телефония)
- Пренос на образ (телевизия, видеоконференция)
- Данни (достъп до споделени ресурси)
- Комбинирана
Основните елементи за осъществяване на телекомуникация са:
- Предавател
- Преносна среда
- Приемник
В условията на телекомуникация, предавателят и приемникът са едно устройство, но работещо в два или повече честотни канала (честота на приемане и честота на предаване).
Необходимо уточнение е, че в зависимост от посоката на предаване, преносната среда може да е различна.
Според броя на приемниците се прави поделяне:
- едно към едно (един предавател — един приемник (англ. point-to-point))
- телефонен разговор
- едно към много (един предавател — точно определен брой приемници (англ. point-to-multipoint))
- конферентен разговор
- разпръскване (един предавател — всички приемници (англ. broadcast))
- незащитено радиопредаване
Телекомуникациите са основата на съвременните информационни услуги, в това число обикновени телефони, мобилни услуги, позиционни системи, компютърни мрежи, Интернет.
Основни доставчици на телекомуникационни услуги са:
- Фиксирани оператори (телефонен пост, селекция и преселекция)
- Мобилни оператори
- Интернет доставчици
- Кабелни телевизии
