Тодор Рачински
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Тодор Рачински български селекционер |
|
 |
|
| Роден: | 4 юли 1929 Враца, България |
|---|---|
| Починал: | 26 декември 1980 |
Бележитият селекционер на пшеница Тодор Николов Рачински е роден на 4 юли 1929 г. в гр. Враца. През 1953 г. завършва с отличен успех ВСИ „Г. Димитров“ в София, специалност „Селекция и семепроизводство“. Още като студент започва научно-изследователска работа в организираните научни кръжоци. През 1952 г. като стажант в Института по лозарство в гр. Плевен разработва успешно научната задача „Ефективни опрашители на сорта Чауш“.
След завършване на висшето си образование работи като агроном — ръководител на Сорто-изпитателния участък в с. Врабево, Ловешки окръг. Тук събира и изучава над 500 местни форми пшеница и още толкова местни форми полски фасул. От тях е излъчена оригиналната високоустойчива на болести и висококачествена местна линия пшеница № 234 и е създаден високодобивният сорт фасул Кристал 137. От направената първа любителска кръстоска през 1953 г. е създаден признатият от по-късно Държавна сортова комисия сорт пшеница Заря.
След успешно издържан конкурс през 1959 г. Тодор Рачински започва работа като научен сътрудник по селекция на пшеницата в Комплексния научно-изследователски институт в гр. Кнежа, където създава сортовете пшеница Кнежа 42–2 и Кнежа 317.
От 1963 г. е научен сътрудник — селекционер на пшеница — в Института по пшеницата и слънчогледа край гр. Генерал Тошево. През 1965 г. защитава дисертация, по-късно е хабилитиран като ст.н.с. II ст. и ст.н.с. I ст. От декември 1974 година е директор на Института по пшеницата и слънчогледа край гр. Генерал Тошево, където работи до кончината си.
За периода от 1959 до 1975 г. Тодор Рачински извършва близо 4000 междусортови кръстоски, в резултат на които е създаден значителен по обем селекционен фонд. От този материал са създадени единадесетте районирани сорта пшеница Русалка, Златия, Левент, Лудогорка, Юбилей, Славянка, Рубин, Добруджа 1, Огоста, Вега и Враца.
В продължение на над 22 години Тодор Рачински провежда обширна по обем селекционно-генетична изследователска дейност на високо теоретично ниво, резултатите от която са обобщени в 55 публикации.
В периода 1970–1979 г. Рачински и ръководеният от него колектив създава 22 сорта пшеница. Високата класа на тези сортове е демонстрирана по най-убедителен начин от резултатите, получени в международното сортоизпитване, организирано и ръководено от университета в Небраска, САЩ. В това изпитване в продължение на две последователни години (1977 и 1978) сорт Юбилей е на първо място по добив, като изявява най-пълно своите продуктивни възможности и високата си екологична пластичност.
Наред с високата си продуктивност сортовете на Тодор Рачински притежават много добра устойчивост на болести и по-специално на брашнеста мана и кафява ръжда. Висока универсална устойчивост към кафява ръжда проявяват сортовете Русалка, Юбилей, Огоста, Рубин и Чародейка, а към брашнеста мана — Добруджа 1, Лудогорка, Вега и Златия. С комплексна устойчивост към различни заболявания се отличава сорт Тангра.
Най-висококачествените сортове в България са създадени също от Тодор Рачински. От тях Славянка, Лудогорка и Тошевка се отнасят към групата на силните пшеници и се ползват като подобрители на другите сортове.
Нова, по-висока стъпка в селекцията на пшеницата, се явяват последните му признати сортове Чародейка и Скития, отличаващи се с изключителни продуктивни възможности. През 1978 г. в опитни условия сорт Чародейка дава добив 1308 кг/дка.
Едновременно със селекционната си дейност Тодор Рачински разработва и теоретични и методични въпроси от приложната генетика на пшеницата. Особено ценни са неговите изследвания по наследяването на количествените признаци при пшеницата и по-специално признаците, които обуславят нейната продуктивност. Рачински извършва най-подробни проучвания върху наследяването на качеството на зърното и възможностите за съчетаване по селекционен път на високата продуктивност с високите технологични показатели. Интересни от селекционна гледна точка са неговите резултати по наследяването на протеиновото съдържание и установените в това отношение корелативни зависимости между продуктивност и белтък.
Тодор Рачински пръв оцени и използва световните селекционни постижения и практически ги използва и въведе в селскостопанската практика на страната; пръв създаде и внедри нискостъблените пшеници с повишена продуктивност и висока устойчивост на полягане, използва нови генетични източници за увеличаване потенциала на класа, за устойчивост срещу болести и други стресови фактори, за качество на зърното. Неговите публикации по тези въпроси не са изгубили значението си и до днес. Те са ценен източник на информация за учени с широк спектър на изследователска дейност и по-специално за генетици, селекционери, преподаватели и студенти.
На 26 декември 1980 г. при автомобилна злополука завърши своя жизнен път Тодор Рачински — един от най-забележителните специалисти по пшеницата в България, създател на ценни сортове, които повече от 20 години след гибелта му заемат около 60% от засятите с пшеница площи в България.
