Трир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема	Карта
Трир

Данни
Държава:	Германия
Област:	Райнланд-Пфалц
Площ:	117,14 kм²
Надморска височина:	240 м
Население:	99 685 (31.08.2005)
Гъстота на населението:	853 жители/kм²
Пощенски код:	54290-54296
МПС код:	TR
Тел.код:	0651
Интернет страница:	www.trier.de
Адрес на общината	Am Augustinerhof 54290 Trier
E-Mail:	rathaus

Трир (немски: Trier) е най-старият град в Германия.

[редактиране] Име на града

Днешното наименование на града идва от името на галското племе тревери, през латинското име на града Augusta Treverorum. Произходът на името личи и във неговите форми на други езици:

естонски: Treviro
испански: Tréveris
италиански: Treviri
каталонски: Trèveris
люксембургски: Tréier
полски: Trewir
френски: Trèves

[редактиране] Географско положение

Намира се на западния бряг на река Мозел в долина между покрити с лозя хълмове от червен пясъчник в земята Райнланд-Пфалц в близост до границата с Люксембург. Наблизо се намира един известен винарски район — Мозел-Саар-Рувер

[редактиране] История

Римляните под управлението на Юлий Цезар подчиняват галското племе тревери между 58 и 50 г. пр.н.е. На мястото на тяхно светилище на десния бряг на река Мозел в 30 г. до н.е. е разположен римски военен лагер, а през 16 г. пр. н.е. Август решава да направи града Аугуста Треверорум (лат. Augusta Treverorum — „град на Август в страната на треверите“) столица на римската провинция Белгика. През 259–274 г. Трир е столица на отцепилата се Галска империя и е разрушен от алеманите през 275 г. По време на Диоклециан (284-305) или 318 г. е столица на префектурата Галия, една от четирите столици на империята, а по време на Константин Велики (306–324) е негова столица. От 328 до 340 г. е резиденция на император Констанс II, от 367 г. е резиденция на Валентиниан I и на западните римски императори до смъртта на Теодосий I в 395 г. Трир е превземан няколко пъти от франките (ок. 413 и 421 г.) и хуните на Атила (5 в.). Едва около 475 г. става франкски. От втората половина на 3 в. е седалище на епископ, а през 9 в. става седалище на архиепископ. Градски права получава през втората половина на 12 в. От 15 до 18 в. има университет. През 1794 г. Трир е присъединен към Франция, а от 1814-1815 г. към Прусия. Център е на революцията в Рейнската пруска провинция през 1848-1849 г. От 1914 до 1930 г. е окупиран от войски на САЩ и Франция. Разрушен е сериозно през 1944-1945 г., от 1945 г. е във Френската окупационна зона, а от 1949 г. в състава на ФРГ.

Панорамна снимка на Трир

[редактиране] Забележителности

римски амфитеатър (около 100 г.)
императорски терми (ок. 300 г.)
римски градски врата "Черната порта" / "Porta Nigra" (начало на 4 в.)
раннохристиянска базилика на Константин Велики (4 в.)
романска катедрала (4 - 18 в. с портал от 11 в. и алтарно пространство от ок. 1160-1169 г.)
къща "Франкентурм" (11 в.)
къща "Драйкьонигенхаус" (нач. на 13 в.)
готическа църква на Св. Богородица ("Либфрауенкирхе", ок. 1250 г.)
къща "Цур Щейпе" (1430-1483)
бивш йезуитски колеж в късноренесансов стил (17 в.)
дворец на райхсграфовете Кеселщат (1740-1745)
Музей-родна къща на Карл Маркс
университет

[редактиране] Личности, родени в Трир

Йозефине Шалк (1850-1919), германска художничка

[редактиране] Литература

Heinz Heinen: Trier und das Trevererland in römischer Zeit. 1985. ISBN 3-87760-065-4
Hans-Hubert Anton / Alfred Haverkamp (Hrsg.): Trier im Mittelalter. 1996. ISBN 3-87760-066-2
Kurt Düwell / Franz Irsigler (Hrsg.): Trier in der Neuzeit. 1988. ISBN 3-87760-067-0