Т-26

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Т-26 Модел 1931/33 Тактико-технически данни
опитен образец	1930 г.
на въоръжение от	1931 г.
на въоръжение в	СССР
дължина	4,62 м.
ширина	2,44 м.
височина	2,19 м.
тегло	8,4 т
окачване	н.д.
макс. скорост	38 км/ч. (по шосе) 15 км/ч. (прес. терен)
запас от ход	170 км. (по шосе) 170 км. (прес. терен)
широчина на ров	0,75 м.
вертикално препятствие	2 м.
основно въоръжение	2 x 7,62мм ДТ (6489 патр.)
допълнително въоръжение	няма
дебелина на бронята	15 mm
силова установка	4-цилиндров бензинов Т-26, механична 4-степенна скоростна кутия 90 к.с. (66 kW)
екипаж	3 души

Лекият танк Т-26 е най-масовият танк в Червената армия и именно поради това е наричан общовойскови танк. Предназначен е за непосредствена поддръжка на пехотата.

Съдържание 1 История 2 Тактико-технически данни 3 Бойно използване 4 Модификации

[редактиране] История

Първият танк от този клас е лекият танк Т-18 (извсетен и под името МС-1), конструиран и произвеждан от втората половина на 20-те години. Малко по-късно се появаяват модификациите Т-19 и Т-20, които трябвало в близкото бъдеще да станат основата на танковите войски на Съветска Русия. Поради невъзможността да се произведе надежден двигател този план претърпява неуспех. Танковете не са произвеждани серийно и е решено да бъде закупен лиценз за производството на английския лек танк "Викерс Е".

Контрактът с компанията "Викерс" е подписан на 28 май 1929 г. Договорът предвижда в периода 1930 - 1931 г. на СССР да бъдат доставени общо 15 танка "Викерс Е". Първите получени машини, известни под името В-26, послужили за производството на модернизиран вариант на танка - ТММ-1, а по-късно и ТММ-2. При направените съвместни изпитания, между руските Т-19 и Т-20, английските В-26 и хибридният ТММ-1, най-добри качества показва Т-20. За съжаления танкът е снабден с двигател, който не се произвежда серийно.

През февруари 1931 г. руското политическо и военно ръководство взема решение за въоръжаването на Червената армия с танковете "Викерс Е" под индекса Т-26 и да започне серийното им произвдоство. В решението като основен завод за производство на танка е определен Сталинградският тракторен завод, а годишния темп на производство - 13 800 танка, абсолютно нереално количество. Поради това, че СТЗ все още не функционира, първоначалното производство започва в Завод "Болшевик" в Ленинград. Много скоро танкостроителният цех е преименован на Завод № 174 "Ворошилов". Именно в този завод са построени 12 000 танка Т-26, но не за 1 година, за 10. Последният танк напуска завода през 1941 г.

Първитят сериен образец на Т-26 е произведен през есента на 1931 г и практически не се отличават по нищо от английския прототип.

Т-26 става основен танк в танковите войски на Червената армия, въпреки слабите си двигател и броня. На базата на неговото шаси е разработена голяма гама от различни бронетанкови машини.

През периода 1931 - 1941 г. танка е модифициран 23 пъти, а двигателя - 3 пъти. Въпреки това мощността на двигателя нараства само със 7 к.с. - от 90 на 97 к.с. Главен конструктор при разработването на модификациите е Семьон Гинзбург.

[редактиране] Тактико-технически данни

Първоначално, в продължение на 2 години, танкът Т-26 се произвежда във варианта с две куполи. По-късно е произведена и модификацията с една купола. Когато в Червената армия се появяват различни модификации на танка, танковете с две куполи получават индекс "Образец 1931/37" г., а еднокуполните - "Образец 1938" или "Образец 1939". Обикновено в чуждата литература се използва немската система за идентификация от Втората световна война чрез добавяне на индекс - Т-26А, Т-26В и Т-26С. Всъщност в СССР такава система за идентификация не съществува, а и е предпоставка за допускане на грешки, напр. Т-26А всъщност е артилерийска модификация на танка.

Въоръжението на танка, в зависимост от модификацията, се състои от 2 картечници ДТ или 1 картечница ДТ и 37 мм оръдие. Всяка купола се върти независимо в хоризонтална плоскост от 270°. Танковете въоръжени с оръдие са командирска версия на танка. Именно поради това някои от тях са въоръжени с радиостанция.

37 мм оръдие, първоначално е модернизираният варианта на оръдието на Гочкис, а в края на 1931 г. танковете се въоръжават с танковото оръдие ПС-2 Образец 1930 (подобрен вариант на 37 мм оръдие Райнметал Пак 30). Въоръженият с такова оръдие танк получава името Т-26 Образец 1932.

През 1939 г. започва производството на еднокуполен вариант на Т-26. В куполата, аналогична на използваната в БТ, се монтира 45 мм оръдие 20К образец 1932/38, със сдвоена картечница ДТ. Този танк се превръща в най-масово произвеждания модел - произведени са около 5 000 машини. В хода на производството са правени различни модификации и доработки - увеличена е вместимостта на горивните резервоари, монтирана е зенитна картечница, оръдието е снабдено с лята маска, монтирани са прожектор за нощна стрелба и радиостанция, постоянно нарства боезапасът и теглото на танка.

[редактиране] Бойно използване

Танкът Т-26 участва в битки още преди началото на Втората световна война. Танковете участват не само в боевете в Испания и Китай, но при езерото Хасан. Конфликтът възникнал през юли 1939 г. в началото на август прераства в пълномащабна битка.

От съветска страна в боя участват 2-ра отд. механизирана бригада (три батальона Т-26, един батальон БТ и група САУ СУ-5), 32 отделен танков батальон (тб) от състава на 32 пд и 40 тб от състава на 40 пд. Общо това прави 351 танка (257 - Т-26, 81 - БТ и 13 СУ-5)

Загубите на съветските воийски са: 9 унищожени и 76 повредни Т-26 и 8 повредени БТ, което съставлява почти 1/3 от общата численост. От повредените 39 са отремонтирани във войските, а останалите са отправени за заводски ремонт. Като цяло повреди на Т-26 са предимно поради ниското качество на танковете - най-често се поврежда главният фрикцион и скоростната кутия. Т-26 срещат големи трудности при движението си по заблатена местност и губят мобилност, което заедно със слабата им бронезащита ги прави лесни мишени за противника.

Изводите, направени след сражението са, че танковете не са изпълнили поставените пред тях задачи и това оказва основно влияние на изхода му. В последващите боеве при Халхин гол, юли - август 1939 г. основна роля изиграва танкът БТ, по това време вече основен танк на Червената армия. В тези боеве висока оценка получават огнеметните танкове ОТ-26 и ОТ-130.

В края на 1939 г. войските разполагат с около 8 500 танка Т-26. С тях са въоръжени няколко отделни танкови бригади, придадени на стрелкови корпус или на общовойскова армия.

Организационно отделната танкова бригада въоръжена с Т-26 се е състояла от щаб, 4 танкови батальона, моторизиран батальон, ремонтен батальон, разузнавателна рота, рота за поддръжка, свързочна рота и санитарна рота. Съгласно щатното разписание е имала на въоръжение от 256 до 267 танка Т-26 (240-250 линейни Т-26, 24 танка за поддръжка Т-26-4, до 17 разузнавателни танка Т-37 или Т-38 и 10-11 огнеметни танка). Въпреки дадените по-горе данни, никоя от бригадите не е достигала пълното си щатно разписание.

Освен това отделните танкови батальони от първия ешалон на стрелковите дивизии са били въоръжени с танкове Т-26. Тези батальони имат номера от 301 до 399. Някои от тях вземат участие в Полската кампания през 1939 г.

[редактиране] Модификации

• T-26 Обр.1931 - Танк с две куполи. Произведени много малко машини.

• T-26ПT Обр.1932 - Танк с две куполи и 37 мм оръдие. Снабден е с радиостанция 71-ТК-1 (модел 1933 г.). Произведени са 96 машини.

• T-26 Обр.1933 - Ъанк с една купола. Въоръжен с 45 мм оръдие. Най-произвеждания модел.

• T-26 Обр. 1938 - С нова полуконична купола с лята броня.

• T-26 Обр. 1939 - С нова полуконична купола с лята броня допълнително усилена от страни.

• OT-26 (ХT-26) - Химически (огнеметен) танк, произвеждан в периода 1933 - 1934 г. Въоръжен с огнеметна установка и картечница ДТ. Произведена е малка серия машини.

• T-26ПT - Танк с цилиндрична купола. Въоръжен с радиостанция 71-ТК-1 или 71-ТК-З, произвеждан в периода 1933 - 1940 г. Произведени са 3 938 машини.

• T-26A (T-26-4) - Артилерийски танк ( модел 1933 г.). Въоръжен с 76,2-мм оръдие КТ-26 и 2 картечници ДТ. Произведена е малка серия машини.

• СT-26 - Сапьорен танк (мостопоставач) произвеждан в периода 1933 - 1935 г. Въоръжен с картечница ДТ. Произведени са 65 машини.

• TT-26 - Телеуправляем прототип на Т-26. Монтаирана е система за дистанционно управление "Мост1"..

• TУ-26 - Танк за управление. Въоръжен с 45-мм танково оръдие 20К (модел 1932/38) и картечница ДТ. Произведени са 55 машини.

• OT-130 - Химически (огнеметен) танк (модел 1938 г.). Въоръжен с огнеметна установка и картечница ДТ. Произвеждан серийно.

• OT-131 - Химически (огнеметен) танк (модел 1938 г.). Въоръжен с огнеметна установка и картечница ДТ. Произведена е малка серия машини.

• OT-132 - Химически (огнеметен) танк (модел 1938 г.). Въоръжен с огнеметна установка и картечница ДТ. Произведена е малка серия машини.

• OT-133 - Химически (огнеметен) танк (модел 1939 г.). Въоръжен с огнеметна установка и 2 картечници ДТ. Произвеждан серийно.

• OT-134 - Прототип на химически (огнеметен) танк (модел 1940 г.). Въоръжен с 45-мм танково оръдие 20К (образец 1932/38), 2 картечници ДТ и огнеметна установка Не е произвеждан серийно

• СУ-5-1 - Самоходна артилерийска установка въоръжена с 76,2 мм гаубица. Произведени са много малко машини.

• СУ-5-2 - Самоходна артилерийска установка въоръжена с 122 мм гаубица. Произведени са много малко машини.

• СУ-5-3 - Самоходна артилерийска установка въоръжена с 152,4 мм гаубица. Произведени са много малко машини.

Танковете на СССР и Русия

БT-1 | БT-2 | БT-5 | БT-7 |БT-8 | ИС-1 | ИС-2 | ИС-3 | ИС-4 | ИС-6 | ИС-7 | КВ-1 | КВ-2 | КВ-3 | КВ-4 | КВ-5 | КВ-6 | КВ-7 | КВ-8/КВ-8с | КВ-9 | КВ-10| КВ-11 | КВ-12 | КВ-13 | КВ-14 | КВ-85 | КВ-100 | КВ-220 | КВ-222 | ПТ-76 | Т-10 | Т-17 | Т-18 | Т-20 | Т-21 | Т-22 | Т-23 | Т-24 | Т-26 | Т-27 | Т-28 | Т-30 | Т-34 | Т-35 | T-37 | T-38 | Т-40 | Т-44 | Т-50 | Т-54 | Т-55 | Т-60 | Т-62 | Т-64 | Т-70 | Т-72 | T-80 | Т-80 | Т-84 | Т-90 | Т-95 |