Угърчин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Угърчин е град в Северна България. Той се намира в Област Ловеч и е в близост до язовира Сопот. Градът е административен център на община Угърчин.
| Угърчин | |
|---|---|
 43° 6' N, 24° 25' E |
|
| Данни | |
| Област: | Ловешка |
| Население: | 3 055 |
| Надм. височина: | 297 м |
| Пощ. код: | 5580 |
| Тел. код: | 06931 |
| МПС код: | ОВ |
| Кмет | |
| Валентин Вълчев | |
| Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Град Угърчин е разположен в северните части на Предбалкана по р. Каменица и многобройните и малки притоци , като Лепетура , Света, Грешки дол и други . Град Угърчин се намира на 33 км. западно от гр. Ловеч и 28 км. източно от гр. Луковит. Разположен е в котловина, обградена с невисоки хълмове: от юг Иван дял, от изток — Високата могила (Чукара), от север ; Бели камък, Средно бърдо и Забити камък и от запад ; Голи рът и Чуката.
Намира се на 330 м надморска височина. Площ на града 1863 дка , на землището - 135 206 дка . Жилищният му фонд се състои от 1880 къщи , от 1639 домакинства , с население 4232 души / по данни от 1985 год. Граничи със землищата на селата: на север Катунец, Орляне, Каленик, Стояново (Радювене), на изток Микре, на юг Сопот и Славщица, на запад Торос, Дерманци и на северозапад от Ъглен и Драгана.
През землището протича от юг на север р. Каменица, като го разделя на две половини — източна и западна. Нейните притоци са Лепетура и Света.
Землището на Угърчин има полубалкански характер с разнообразен терен от гористи и голи хълмове, набраздени с тесни и просторни долове. Доминиращо място в него заемат ридът Иван дял, височините Курджелан, Гюлата и Сухата китка.
Северно от града и източно от р. Каменица се намира обширна мера. Тя започва от Сухи дол и стига на север до Буков дол (Олуман), а на североизток — до землището на с. Каленик.
Землището е бедно на водни ресурси. Река Каменица се образува от два източника. Единият извира от възвишението Бялка, на границата между землищата на гр. Угърчин и с. Микре, а другият, под името Батън, от възвишението Батън в Троянско под името Сопотска река.
[редактиране] История
За миналото на Угърчин и неговото землище има оскъдни сведения. Угърчин е едно от най - старите селища в Ловешка област . От случайно намерените предмети, от издирванията и проучванията е установено, че в землището на Угърчин с малки прекъсвания е имало живот още от дълбока древност. От разкритите досега единични гробни находки се вижда, че човекът е живял още през каменно-медната епоха. Към това време се отнасят: една бойна каменна брадвичка-чук, намерена в местността Гарван.
Животът около Угърчин не е прекъсвал и през бронзовата епоха (2400—2200 г.пр.н.е.). В местността Варниците — Долната елия и в близката местност Калето освен фрагменти от съдове са намерени и медни брадви с ухо или наречените „Угърчински тип брадва“.
В м. Даскалската родина, недалеч от Сярина пещера на височината на Йовкин връх, има следи от селище. Тук имало малка могилка, след изравняването на която било намерено погребение с изгаряне на тялото, глинени съдове и едно бронзова халщатска фибула. Собственикът на местността прибрал само фибулата, а съдовете доразчупил и захвърлил. Тя е направена от обла тел, със слабо изтънена в краищата дъга, единият край на която след една извивка преминава в игла, а другият в приъгълна плоча — иглодържател. Този тип фибула датира от втората половина на старата халщатска епоха.
На много места в района на Угърчин има следи от живота на траките от римската епоха.
През VІІ в. този край бил заселен от славяни. При настаняването си тук те заварили по-старо, романизирано ли елинизирано тракийско население, от което възприели много названия на местности, долини, реки, висичини, бърда и др. като запазили или отчасти видоизменили първоночалната им форма. Като стари тракийски имена можеда се посочет: Лепетура, Гроздава, Морун; имена от гръцки произход Ефорел, Маргарец, Труфек, Елегина ливада. Колибите на Угърчин му придават особен колорит в миналото с тяхната уникалност. Освен в централното селище, в продължение на векове , голяма част от угърчинци живеят в колиби , пръснати на 188 места по хълмовете и овразите на обширното угърчинско землище . Малко автори се занимават с проучване на колибите в нашата страна - съдържание и същност на понятието " колиба" , произходът им и тяхното " отмиране " . Освен това няма точна дефиниция за " колиба " или " колибарско селище " . - Наименованието на "колибарско селище е било широко разпространено в страната . Характерно за тия селища е , че са планински и се състоят от различни по големина групи , в зависимост от конкретните географски условия . Общините се разпадат там на селища или куп дворове , които отстоят един от други на човешки клич и на български се наричат колиби , на турски - махали .
[редактиране] Религии
[редактиране] Политика
- 2003 - Валентин Вълчев (независим) печели на втори тур с 64% срещу Цвятко Райков (БСП).
- 1999 - Веселин Керински (независим) печели на втори тур с 51% срещу Валентин Вълчев (ОДС плюс).
- 1995 - Веселин Русков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 51% срещу Вълчо Балевски (Народен съюз).
[редактиране] Икономика
Земеделието и скотовъдството са били основното препитание на угърчинци в миналото. По време на османското владичество по-голямата част от земите били принадлежали на паши и бейове — земевладелци и чифликчии.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
- Пело п.Михалев , роден на 16април 1848 г. в полите на гордия балкан , с. Малка Железна ,откърмен в духа на епоха - под прясното влияние на Ботев и Левски , на 1878 година е избран за кмет на Угърчин , където служи почти без прекъсване до 18 май 1894 г.
В продължение на 16 години Пело п. Михалев в качеството си на кмет и народен представител е направил едва ли на повече с усилията на угърчинци за Угърчин , отколкото всичките след него до 1936 г./ Юбилеен сборник Читалище "Светлина " 1936 г. / Той построява общ дом , три училища и църква , като в едното училище остава стая за читалищен салон , където за първи път светва искрата на народната светлина . Закупува всичките имоти на турските чифлици около селото и създава за Угърчинската община. Горд по природа , мълчалив като свинкс и твърд в бедите , дядо Пело оставя в последните године да говорят за него бедността и постоянната усмивка в образа на делата му. Склопи очи на 22 февруари 1934 год.
- Пенка Вълчева Нешева , родена на 28 септември 1932 година в гр. Угърчин. Фармацефт-магистър, завършила Фармацефтичния факултет в град София през 1955 година с отличие. Отдала 50 години от живота си в всеотдайна и безрезервна служба в името на здравето и спокойствието за здравето на угърчинци. Поколения наред са израснали с мисълта, че Пенка Аптекарката винаги е тук. В делник и в празник , тя отзивчиво ще отвори аптеката и ще откликне на техните нужди. Човекът Пенка с голямо сърце и любов към угърчинците работи и до днес.
По сведения от стари хора първото училище се е отворило през 1842 година. То се помещавало в къщата на Колю Райнов Терзийски (долната махала), построена от дървен материал и покрита със слама. Първият учител се казвал Цветко Каркишов. Той бил родом от село Торос, Луковидска околия. Инициативата за отваряне на училището тогава е била взета от по-видните селяни: св. георги Петков, Христо Шойков, Колю Райнов. Първите ученици, на брой десетина души, и то на 10–12 годишна възраст, са били: Ботю К. Терзийски, Петко П. Георгиев, Божко Христов Шойков и др.
Две години след отварянето на първото училище, неизвестно по какви причини, то било затворено. Едвам след 6 години в 1850 г. то било наново отворено и то пак по настояване на частни лица: Данчо Коев, Петко Братанов, Йоно Йоновски и Божко Шойков. За учител бил условен Петко П. Георгиев от с. Угърчин, който след като се учил две години при даскал Цветко Каркишков, следвал още 6 години в гр. Ловеч, където учил и при бележития наш поет, учител тогава, Петко Рачо Славейков.
[редактиране] Литература
от вестник " Стремление " Виолета Малашка - директор на Държавен архив - Ловеч по повод 520 години Угърчин
Народно читалище " Вълчо К. Русковски "
През 1894 год. по инициатива на будните учители Вълчо Колев Русковски , Георги Стоянов от Угърчин , Христо Манчев от Севлиево , Маня Станева и Мария Тюлюмбакова от Габрово и други прогресивни младежи са заражда идеята за създаване на читалище в Угърчин , което да подпомага просветното и културното издигане на населението . На 26 октомври 1895 г. 16 учители и по - будни селяни се събират в училището " Св. Св. Кирил и Методий " - Угърчин и основават читалище , което наименуват " Светлина " . Под ръководството на Вълчо Русковски и с помощта на прогресивните младежи Стефан Н. Пиянков , Стайко Бакърджията , Стоян Ст. Терзийски , Радой Петков , Стойчо Н. Гълъба и др. се събират средства и се построява първата сцена в училището , на която представят пиесата " Руска " от Иван Вазов . На нея прозвучава и първата сказка , изнесена от Вълчо Русковски . Активно участие в читалищното настоятелство дълги години имат Петко Владов , Иван Войников , Йоно Колев Йоновски , Стоян П. Ненов , Стойна Ал. Македонска , Стойко Симеонов от гр. Ловеч , които организират много театрални представления , сказки , вечеринки и лотарии. Затова ръководството решава с протокол от 16 декември 1936 г. да ги провъзгласи за почетни членове . В заседание на читалищното настоятелство от 19 март 1928 г. се обсъжда въпросът за строеж на общински и читалищен дом . За тази цел общинският съвет гласува в новия бюджет 500 хил. лв. . През 1931 - 1932 г. читалищната сграда се строи , а освещаването и ства на 8 януари 1933 год. По време на Първата световна война читалищната дейност замира , тъй като много от будните младежи отиват на фронта . Но на 21 декември 1936 г. се създава младежка група . А на 7 януари следващата година читалищното ръководство организира юбилейно честване - 40 години от създаването на читалище " Светлина " На 14 януари същата година настоятелството решава да проведе литературни четения на местни писатели . В протокола от 1 януари 1937 год.се обявяват за благодателни членове Данчо Коев , Васил Узунов , Радой Шишков от Угърчин , Александър Георгиев от Плевен и Христо Мазаджиев от Гложене за подарени от тях парични суми в полза на читалището . На 15 ноември 1937 г. настоятелството решава да уреди народен университет , като всеки вторник и четвъртът вечер се изнасят реферати по стопански въпроси , литература , наука , хигиена , кооперативно и въздържателно дело . В края на 1937 г. в читалищния салон се инсталира киноапарат , а на 20 януари 1938 г. е прожектиран и първият филм - " Клетниците "
Към читалището е създадена библиотека , която през 1938 г. има 1924 тома книги , а сега над 35000 книги . Литературно музикалната дейност започва през 1904 г. Отлични изяви имат женската и мъжката вокални групи , хор " Добри Христов " . По късно художествената самодейност се развива от ансамбъла за народни песни и танци с ръководител Васил Иванов Йовев , турския ансамбъл с ръководител Ибо Асанов Айтов и танцовата група с ръководител Донка Карабова , които се класират на първи места в окръжни и районни прегледи през 60 - те години . Към читалището има създаден литературен кръжок и детски музикален кръжок . За своята активна политико - просветна и обществена дейност читалището е наградено през 1974 г. с орден " Кирил и Методий " първа степен , и с обявено за Народно . В чест на 90 години от създаването му е преместено в нова сграда и с Решение 121 от 16.10. 1985 г. новият читалищен дом е преименуван в Народно читалище " Вълчо Колев Русковски " Така с богатата си и разнообразна дейност и днес читалището в Угърчин , наследило бурните традиции от миналото , е център на културно - масова дейност , огнище за родолюбие и патриотизъм .
[редактиране] Други
Предения и легенди Бели камък , Забит камък и маркова стъпка Някога Крали Марко и сестра му Мария се хванали на бас да се надхвърлят от високия връх на Стара планина - Мара Гидик . Крали Марко ще хвърля с мелешката /малко пръстче / на дясната си ръка един объл камък, голям колкото един пласт сено, а Мария ще хвърля с престилката си камък 5-6 м дълъг и около
[редактиране] Кухня
Рецепта от баба ми Пена Маринова Гачевска Бял Мъж Две чаши царевично , може и бяло брашно Три бучки прясно сирене Половин чаша олио Една , две супени лъжици захар
Прясното сирене / домашно подсирено / , неосолено , се оставя един ден на топло да се вкисне . В тенджера се загрява олиото , прибавя се натрошеното сирене и се пържи до разтоп
