Уденарде (битка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Уденарде (на валонски език: Oudenarde или Oudenaаrde) - градче в южна Нидерландия на 18 км южно от Гент, където на 11 юли 1708 г. в хода на Войната за испанското наследство херцог Марлборо и Евгений Савойски побеждават френската армия на маршал Вандом.

След победата на Марлборо при Рамили през 1706 г. Повечето нидерландски градове признават австрийския претендент за испанския престол Карлос ІІІ (бъдещия император Карл VI). През 1708 г. обаче френската армия отново нахлува в областта и принуждава градовете Гент и Брюж да се предадат без съпротива. Френската армия, недалновидно оглавявана от двама командващи - Вандом и внука на френския крал Луи XIV херцог дьо Бургон - се раздира от противоречия. Съюзниците също не са в идеални отношения, а Марлборо е болен и не много ефективен.

Французите решават да превземат Менен и напредват на североизток, но при Уденарде се оказват заобиколени от съюзниците. Силите на Марлборо и Евгений Савойски се придвижват на 50 мили за един ден, удивително постижение, което напълно изненадва Вандом. Англичаните построяват понтонни мостове на река Шелда северно от Уденарде и само споровете във френския генерален щаб не позволяват на Вандом да ги удари в този момент на слабост. Херцог дьо Бургон иска да се избегне битката или ако такава се води, да се започне с класически удар в центъра на противника. Вандом пък се стреми към акцент върху противниковото дясно крило. Междувременно противниковите страни се срещат в някои сектори. При селото Орн се завръзва голяма кавалерийска битка, която привлича останалите части от армиите, дошли като подкрепление. За разлика от повечето останали битки на времето тази при Уденарде е с постоянно менящи се фронтове. Освен това пехотата играе по-голяма роля от конницата. Малборо има превъзходство, защото мисли по-бързо и по-бързо прегрупира силите си. На дясното крило на съюзниците принц Евгений Савойски има за задача да удържи натиска на по-големи френски сили, докато Марлборо ги заобиколи и атакува по фланга. Така френското дясно крило се оказва обкръжено и се предава, а лявото, възползвайки се от нощта и започналия проливен дъжд, отстъпва в добър ред към Брюж.

Според повечето от всички противоречиви изчисления от своите 80,000 войници съюзниците изгубват само 3,000, а французите от 85,000 оставят 5,000 на бойното поле и 7,000 пленени. Битката не ликвидира френската армия, но е пореден удар срещу авторитета й и дава инициативата на съюзниците, които през следващата година успешно превземат Лил. Франция е поставен в критично положение, което едва не довежда до пълното спечелване на войната от съюзниците.