Уилям Фокнър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Уилям Фокнър американски писател |
|
 |
|
| Роден: | 25 септември 1897 Ню Олбани, САЩ |
|---|---|
| Починал: | 6 юли 1962 Байхалия, САЩ |
Уилям Кътбърт Фокнър (William Cuthbert Faulkner) е американски писател-романист от щата Мисисипи и носител на Нобелова награда. Тоя е смятан за един от най-влиятелните белетристи на Америка.
Фокнър е известен с използването на дълги, витиевати изречения и педантично избран речник в ярък контраст с минималисткия стил на неговия съперник, Ърнест Хемингуей. Някои смятат Фокнър за единствения истински американски белетрист-модернист на 1930-те, следвайки експерименталната традиция на европейски писатели като Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Марсел Пруст и Томас Ман. Работите му са известни с литературни похвати като поток на съзнанието, многобройни описания и гледни точки, както и с измествания във времето на разказа.
Заедно с Марк Твен и може би Тенеси Уилямс, Фокнър е един от най-важните „писатели на Юга.“ Той е сравнително неизвестен преди получаването на Нобелова на града за литература през 1949 г., но работите му сега се харесват от публиката и критиката. [1]
