Филип I Араб
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Филип I Араб римски император |
|
 |
|
| Роден: | ок. 204 г. от н.е. дн. Шахба, Йордания |
|---|---|
| Починал: | август 249 г. от н.е. близо до Верона, Италия |
Съдържание |
[редактиране] Произход и път към властта
Марк Юлий Филип, римски император, забележителен със своя арабски произход, е първият и единствен човек роден извън границите на Римската империя, седял на трона на цезарите. За живота му са запазени откъслечни детайли, оставяйки го един от най-загадъчните римски императори. Син на арабския шейх и римски гражданин Юлий Марин - разбойник и предводител на наемнически отряди, който бил спечелил голямо богатство предлагайки услугите си както на Империята, така и на Сасанидите от Персия. Юлий Марин загинал при грабежа над едно селище, а когато синът му станал император той бил обявен за божествен. Бъдещият император се родил около 204 г. в бедуинския лагер Шахба, наречен от него по-късно Филипополис, на 55 мили югоизточно от Дамаск, където и до днес са запазени грандиозните постройки издигнати от Филип насред пустинята.
Филип влязъл в средите на провинциалната римска аристокрация женейки се за Марция Отацилия Севера през 230 г. Всъщност той дължал издигането си на своя брат Юлий Приск, военачалник на императорите, префект на Месопотамия, вице-управител на Египет, прокуратор в Македония, член на конническото съсловие. По времето на Гордиан III достигнал поста на преториански префект, назначен от колегата си Тимеситей. След смъртта на последния, Приск назначил за втори преториански префект брат си Филип, концентрирайки огромна власт в ръцете си.
През 243-244 г. братята саботирали кампанията на младия Гордиан III в Месопотамия, предизвиквайки изкуствено глад сред армията. На инсценирания процес край Резена недоволните войници свалили законния император и издигнали Филип Арабина. Съвременна постановка на събитията предполага че Гордиан ІІІ е починал от заболяване или усложнение на рана, а заговорът в който е обвиняван Филип може да е изфабрикуван от противниците му.
[редактиране] Императора чужденец
През 244 г. за изненада на мнозина, легионите се завръщат от изток начело с нов император, при това неримлянин по произход. Разбираема е постъпката на Филип, който сключва неизгоден мир с персите на Шапур І, задължаващ го да изплаща големи суми (50 млн.сестерции годишно), оттегля се от Месопотамия и изоставя всички успехи на предходника си. Новия император бърза да стъпи в Рим и Сената, на който вече е изпратил писма, да спечели народа и да изпревари евентуалните претенденти в смутния ІІІ век. На изток е оставил с почти абсолютна власт (Ректор Ориентис) брат си Приск, губернатор известен с твърда ръка.
Филип Арабина, считан за незнатен варварин и узурпатор е приет със скрито негодувание в представляващия второстепенен фактор Сенат. Това не пречи той да получи всички отличия и почести на принцепс, както и формално признание. Сред военните е посрещнат със смесени чувства, но поне в началото богатите дарове закрепят положението му. Семейни членове и роднини на императора получават важни военни и граждански постове, а малолетния му син Филип II е обявен за съ-император. Всичко това, заедно със слуха че Филип и семейството му са прикрити християни (макар това да е недоказано) усилва недоволството сред аристокрацията и управленските среди.
В империята назряват външни и вътрешни проблеми. В 245 г. карпите атакуват Мизия и са отбити чак след някалко години. В същото време Панония е нападната от алеманите, докато най-накрая римляните постигат неубедителна победа в 248 г. Тези неголеми заплахи се оказват проблем - факт е че в случая държавната машина действа мудно, легионите са немотивирани и неорганизирани, прякото ръководство попълнено от роднини на императора - некомпетентно. Военното напрежение и паричните раздавания усилва финансовите проблеми, обезценяването на римската валута и обедняването на населението продължава с усилени темпове.
[редактиране] Хилядната година на Рим
В такава обстановка Рим посреща хилядната годишнина от своето основаване (според легендата на 21 април 754 г. пр.н.е.). През 248 г. се празнуват Секуларните игри (чествани 44 години по-рано от Септимий Север). Величествени спектакли, шествия и представления се провеждат през цялата година за развлечение на населението. Животните представени на арената са същите които преди години били събрани за очаквания триумф на Гордиан ІІІ над персите.
[редактиране] Узурпатори и претенденти
Зрелищата отвличат вниманието на тълпата от проблемите, но струват скъпо. Хазната е пресъхнала, недоволството избуява, а следващата 249 година е последната от управлението на Филип Арабина. Императора вече не е същия амбициозен, нагъл и безскрупулен авантюрист както преди да вземе властта. За пет години разочароващо управление повечето му властолюбие и жестокост са се изпарили, носят се слухове че тайно е приел християнството, измъчван от угризения за убийството на предшественика си. Ръководството му е вяло и апатично, авторитета - под нулата. Последната година е борба с узурпатори.
Йотапиан въстава в Сирия срещу Приск, деспотичния управител на изтока през 248-249 г. Той твърди че е наследник на Александър Македонски, но името му издава връзка с династията управлявала малкото васално на Рим царство Комагена от І-ІІ век сл. хр. Бунтът успява и е потушен чак при Деций Траян, или по-вероятно не е, превръщайки се в движение за независима държава, наследена от Ураний Антонин (253 г.) и Оденат от Палмира.
Марий Силбанак е предполагаем узурпатор от Горна Германия, познат единствено от една монета. За него не е записано нищо в историята. Името му издава галски произход.
Спонсиан е познат единствено от златна монета-уникат, намерена в Трансилвания през 1713 г. Съществуването на този император е спорно и не се потвърждава от други сведения.
Пакациан е сенатор, легат на легион в Мизия. Недоволни от Филип и неспособността на назначените от него военачалници, армиите край Дунав издигнали Тиберий Клавдий Марин Пакациан за претендент, въпреки неговото нежелание. Монетите му носят надписа "Година 1001", което отнася бунта към 249 г.
Притеснен от множеството надигания в провинциите, Филип Арабина решава да абдикира на едно събрание на Сената. След дълго мълчание в залата той бил разубеден от сенатора Деций, авторитетен държавник, родом от Панония. Обнадежден императора го изпратил да се разбере с въстаналите. Щом Деций пристигнал в Мизия, метежните легиони веднага се отрекли от Пакациан, убили го и минали на страната на противника. Въпреки волята си Деций бил принуден да приеме императорската власт от ръцете на войнците и да ги поведе срещу омразния им чужденец. Армиите на Филип Арабина и Деций Траян се срещат край Верона. Загубил лоялността на войниците, император от Арабия е изоставен и лесно победен от опонента си. Синът му Филип II също е убит.
Филип І Арабина получава разностранчиви интерпретации в историографията. Тогавашни и по-късни историци го сравняват с Макрин, обвинявайки го в предателство и слабохарактерност. Главен недостатък е неговия произход и съмнителния начин на възцаряване. Въпреки всичко той е способен военачалник и администратор, но се проваля в трудните условия и сложната политическа ситуация, в която се намира. В жестокост може да бъде обвинен по-скоро брат му Приск, отколкото самият той, още повече това противоречи с мнението че е прикрит последовател на ранното християнство. Като цяло управлението му не допринася с нищо добро за империята, но поне е последния сравнително стабилен период преди рухването й в средата на ІІІ век.
| Римски императори | ||
| Гордиан III (238 - 244) | Филип І Араб (244 - 249) Съ-император с Филип ІІ (247 - 249) | Деций Траян (249 - 251) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
