Филц

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Филцът (от немски Filz) е мек плат, който се изработва не чрез тъкане, а чрез пресоване под пара или гореща вода и сплъстяване на животински влакна (вълна: най-често овча, но също и заешка и боброва). Произвежда се и филц от 100% изкуствени влакна, както и филц от комбинирани животински, растителни или изкуствени влакна.

Филцоването вероятно е най-старата форма на производство на платове, позната на човечеството, предхождаща тъкането и плетенето.^[1][2]

В различни култури битуват различни легенди за произхода на филцоването. Според описаната в някои източници^[3] християнска легенда, когато свети Климент бягал от своите преследвачи, подпълнил сандалите си с овча вълна, за да се предпази от пришки. Когато стигнал в Рим открил, че от потта и натиска, вълната в сандалите му се превърнала в чорапи от филц. Според други източници,^[1] свети Климент си напълнил сандалите с ленени кълчища. Резултатът бил същият.

Днес традиционното филцоване още се практикува от номадските племена в Азия, като по този начин се произвеждат рогозки, шатри и облекло. Филцът е и една от най-често ползваните материи в производството на шапки. Техниката на филцоване се ползва и в приложните изкуства.^[2] Поради такива свои качества като здравина, топло- и шумоизолация, филцът намира приложение освен в текстилната промишленост, но и в машиностроенето, дървообработката и други (нарича се още технически филц).^[4]

[редактиране] Източници