Халюциноген
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Халюциногените са група наркотични вещества, производни на метиловите амфетамини, които чрез активиране на рецепторите за серотонин в контролиращи мозъчната кора неврони предизвикват халюцинации[1]. Халюцинациите могат да бъдат зрителни, слухови и дактилни. При високи дози често се получават повишаване на сърдечния ритъм, мускулни гърчове, а е възможно да се стигно до кома или дори смърт.
Типични представители са ЛСД (широко разпространен през 60-те и 70-те години на XX век) и екстази. Известни са още природните мескалин (от кактуса пейот) и псилоцибин (от „свещените гъби“ на Мексико).
