Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Хексоген — Уикипедия

Хексоген

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хексогенът (CH2-N-NO2)3 е едно от най-мощните бризантни (вторични) взривни вещества (ВВ). Представлява бяло кристалообразно вещество. Открит през 1890 г.

Съдържание

[редактиране] Характеристики

структурна формула на хексогена
структурна формула на хексогена
  • Молекулярна маса - 222,13.
  • Плътност - 1,77 - 1,82 г/см3
  • Температура на топене - започва при 170°С и при 204,1°С се разлага.
  • Лошо се пресова, затова бива флегматизиран в ацетон.
  • Мирис и вкус - няма.
  • Силно отровен.
  • Не е хигроскопичен.
  • Разтворимост - лошо разтворим в спирт, вода, етер, добре в ацетон.
  • Чувствителност - към триене и нагряване - малка,
  • Устойчивост - при стайна температура добра, заема средно място между тротила и ТЕН-а.
  • При запалване гори с ярък пламък.
  • Критична маса за детонация - 0,05 г с ХМДТ (Хексаметилентрипероксиддиамин).
  • Скорост на детонация - 8 360 - 8 400 м/сек.
  • Налягане на фронта на ударната вълна - 33,8 ГПа
  • Фугасност - 470 мл.
  • Обем на газообразните продукти на взрива - 908 л/кг.
  • Температура на избухване - 230°С.
  • Топлина на взрива - 1 370 ккал/кг
  • Топлина на изгаряне - 2 307 ккал/кг

[редактиране] Получаване

Отначало се приготвя уротропинов динитрат . За целта в 35%-ова азотна киселина постепенно с разбъркване и охлаждане до 5 С се добавя уротропин (CH2)6N4 (използван за лечение на инфекции на отделителната система и в продажба в аптеките), (сух) в количество 1 към 2,5 части азотна киселина. В разтвора се отделя надолу бяла кристална утайка, която се филтрира и промива със спирт или смес от етер и спирт. Получения уротропинов динитрат има температура на топене 165С с разлагане, разтворим във вода, неразтворим в спирт, етер, ацетон. Той е взривно вещество с температура на взривяване 190С, фугасност 190 мл, малко по-висока чувствителност от тротила. От уротропиновия динитрат, се получава по-голямо количество хексоген, отколкото от чистия уротропин. За получаването на хексоген се взема една част уротропинов динитрат и 5 части концентрирана азотна киселина или смес от 84-86% азотна киселина, 9-6% сярна киселина и 8% вода. Реакцията прекратява отделянето на газове. Добавя се вода към получената смес и получения хексоген се филтрира и промива с вода.

(CH2)6N4 + 3HNO3 => (CH2)3N3(NO2)3 + 3H2CO + NH4(+)

[редактиране] Обяснение на процеса

От уротропиновия динитрат се отделя повече хексоген, отколкото от чистия уротропин, също така на отделянето на хексоген влиае и концентрацията на азотната киселина, например концентрация 60-80% разлага уротропина, а по-концентрираната азотна киселина го превръща в хексоген. С увеличаване на концентрацията отделянето на хексоген се увеличава, откъдето следва, че трябва да се употребява киселина с концентрация не по-ниска от 93%, на отделянето на хексогена също така влиаят и азотните окиси, които предизвикват окисление - т.н. изгаряне на уротропина, поради което се използва т.нар. пречистена азотна киселина със съдържание на азотни окиси под 0,5%. Oптималната температура е 10-20 С, получения при нитролизата на уротропиновия динитрат хексоген е почти напълно разтворен в отработената киселина, за неговото отделяне е нужно да се понижи концентрацията на азотната киселина под 60%, при която разтворимостта на хексогена е съвсем малка, важно е да не се допусне повишаване на температурата.

[редактиране] Приложение

Използва се за заряд на снаряди малък калибър, кумулативни заряди, детонатори, основа за пластични експлозиви. Употребява се много често в механична смес с тротил, (не встъпват помежду си в химична реакция), който учеличава стабилността му. За флегматизатори в боеприпасите могат да се използват восък, парафин. Широко известния пластичен експлозив С-4 се състои от 91% хексоген, 2,25% уистанекс, 5,31% диоктилсебацинат и 1,44% течна смазка.

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu