Хексоген

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изпълняването на описаните указания в тази статия е опасно за живота ви!!! Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация!!! ПРАВИТЕ ВСИЧКО НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!!!

Хексогенът (CH₂-N-NO₂)₃ е едно от най-мощните бризантни (вторични) взривни вещества (ВВ). Представлява бяло кристалообразно вещество. Открит през 1890 г.

Съдържание 1 Характеристики 2 Получаване 2.1 Обяснение на процеса 3 Приложение

[редактиране] Характеристики

• Молекулярна маса - 222,13.
• Плътност - 1,77 - 1,82 г/см³
• Температура на топене - започва при 170°С и при 204,1°С се разлага.
• Лошо се пресова, затова бива флегматизиран в ацетон.
• Мирис и вкус - няма.
• Силно отровен.
• Не е хигроскопичен.
• Разтворимост - лошо разтворим в спирт, вода, етер, добре в ацетон.
• Чувствителност - към триене и нагряване - малка,
• Устойчивост - при стайна температура добра, заема средно място между тротила и ТЕН-а.
• При запалване гори с ярък пламък.
• Критична маса за детонация - 0,05 г с ХМДТ (Хексаметилентрипероксиддиамин).
• Скорост на детонация - 8 360 - 8 400 м/сек.
• Налягане на фронта на ударната вълна - 33,8 ГПа
• Фугасност - 470 мл.
• Обем на газообразните продукти на взрива - 908 л/кг.
• Температура на избухване - 230°С.
• Топлина на взрива - 1 370 ккал/кг
• Топлина на изгаряне - 2 307 ккал/кг

[редактиране] Получаване

Отначало се приготвя уротропинов динитрат . За целта в 35%-ова азотна киселина постепенно с разбъркване и охлаждане до 5 С се добавя уротропин (CH₂)6N₄ (използван за лечение на инфекции на отделителната система и в продажба в аптеките), (сух) в количество 1 към 2,5 части азотна киселина. В разтвора се отделя надолу бяла кристална утайка, която се филтрира и промива със спирт или смес от етер и спирт. Получения уротропинов динитрат има температура на топене 165С с разлагане, разтворим във вода, неразтворим в спирт, етер, ацетон. Той е взривно вещество с температура на взривяване 190С, фугасност 190 мл, малко по-висока чувствителност от тротила. От уротропиновия динитрат, се получава по-голямо количество хексоген, отколкото от чистия уротропин. За получаването на хексоген се взема една част уротропинов динитрат и 5 части концентрирана азотна киселина или смес от 84-86% азотна киселина, 9-6% сярна киселина и 8% вода. Реакцията прекратява отделянето на газове. Добавя се вода към получената смес и получения хексоген се филтрира и промива с вода.

(CH₂)6N₄ + 3HNO₃ => (CH₂)3N₃(NO₂)₃ + 3H₂CO + NH₄(+)

[редактиране] Обяснение на процеса

От уротропиновия динитрат се отделя повече хексоген, отколкото от чистия уротропин, също така на отделянето на хексоген влиае и концентрацията на азотната киселина, например концентрация 60-80% разлага уротропина, а по-концентрираната азотна киселина го превръща в хексоген. С увеличаване на концентрацията отделянето на хексоген се увеличава, откъдето следва, че трябва да се употребява киселина с концентрация не по-ниска от 93%, на отделянето на хексогена също така влиаят и азотните окиси, които предизвикват окисление - т.н. изгаряне на уротропина, поради което се използва т.нар. пречистена азотна киселина със съдържание на азотни окиси под 0,5%. Oптималната температура е 10-20 С, получения при нитролизата на уротропиновия динитрат хексоген е почти напълно разтворен в отработената киселина, за неговото отделяне е нужно да се понижи концентрацията на азотната киселина под 60%, при която разтворимостта на хексогена е съвсем малка, важно е да не се допусне повишаване на температурата.

[редактиране] Приложение

Използва се за заряд на снаряди малък калибър, кумулативни заряди, детонатори, основа за пластични експлозиви. Употребява се много често в механична смес с тротил, (не встъпват помежду си в химична реакция), който учеличава стабилността му. За флегматизатори в боеприпасите могат да се използват восък, парафин. Широко известния пластичен експлозив С-4 се състои от 91% хексоген, 2,25% уистанекс, 5,31% диоктилсебацинат и 1,44% течна смазка.