Хиперболична спирала
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хиперболичната спирала е равнинна трансцендентна крива, известна още като реципрочна спирала. Нейното уравнение в полярни координати е , като приликата му с уравнението на хиперболата в декартови координати обуславя избора на имената на кривата. Хиперболичната спирала е инверсна (обратна) на архимедовата спирала.
С други думи хиперболичната спирала се дефинира като геометричното място на точка, движеща се по равномерно въртящ се около полюса лъч, така че полярният й радиус да е обратно пропорционален на полярния ъгъл.
Съдържание |
[редактиране] Уравнения
Представянето на спиралата с параметрични уравнения е особено елегантно:
- в полярни координати: x = rcosθ,y = rsinθ,
- и в декартови:
.
Тъй като
,
хиперболичната спирала има асимптота в y = a.
Принципно има два клона, които съответстват на положителните и отрицателните стойности на θ, но поради спецификата на графиката й обикновено се изобразява само единият клон на спиралата. Тя започва от безкрайността и с нарастване на аргумента се приближава, извършвайки въртеливо движение, все по-стръмно към полюса, който представлява и асимптотична точка.
Дължината на дъга между две точки от хиперболичната спирала M1(r1,θ1),M2(r2,θ2) се намира по формулата:
,
а лицето на повърхнината на сектора, съответстващ на дъгата M1M2 е:
Радиусът на кривината на спиралата е равен на: R = a / θ.
[редактиране] Исторически факти
Хиперболичната спирала е открита през 1704 г. от Пиер де Вариньон, но независимо от него - и от Йохан Бернули.
[редактиране] Използвани източници
- "Лексикон Математика", Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN: 954-584-146-Х
- "Математический энциклопедический словарь", Ю. В. Прохоров, "Советская энциклопедия", Москва, 1988
- "Математически енциклопедичен речник", В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, ДИ Наука и изкуство, София, 1983
- "Математически термини", Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984