Цапари

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цапари

Данни
Население:	565 (2002)
Надм. височина:	1 010 м
Геогр. положение:	41° 3' 22 сев. ш. 21° 10' 42 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Цапари е село в Република Македония в Община Община. Селото е разположено на 15 километра западно от Битоля в северното подножието на планината Баба (Пелистер) по горното течение на река Драгор по пътя към Ресен. Цапари е планинско село на надморска височина от 1 010 метра. Цапари има 565 жители (2002), от които 563 македонци, 1 влах и 1 сърбин.

[редактиране] История

В местността Манков лък край Цапари се намират останки, които според местното предание, са от град, съществувал на това място. Съгласно легендата градът е бил изоставен след чумна епидемия (наричана панукла). На юг от селото се намира т.нар. Кале на Крали Марко^[1].

[редактиране] В Османската империя

Гробницата на падналите въстаници, снимана по време на Първата световна война

Първото споменаване на Цапари е от 1622-1623 година. До началото на 19 век, според предание, селото се е намирало в местността Чифлик, след което се е преместило на сегашното си място. До 20 век традиционен поминък на местните жители е правенето на дървени въглища (кюмюрджийство).

В края на 19 век Цапари е голямо чисто българско село. В селото функционира българско училище още от 70-те години на 19 век и селото е екзархийско. Според Васил Кънчов селото има 230 къщи с 1 420 души жители българи християни.^[2] „Селяните са едни от най-събудените по тези места... Къщите са чисти, красиви, покрити с плочи и с широки дворове, пълни с плодовити дървета“, пише Кънчов в „Битолско, Преспа и Охридско“.^[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Цапари има 1 904 българи екзархисти.^[4]. Според учителя в селото Н. Василев, през 1906-1907 година то има 285 къщи и 1 600 жители българи. Една от причините за намаляване броя на жителите на Цапари след 1903 година е масовата емиграция в Америка. През 1907 година отвъд Атлантика живеят 162 преселници от Цапари^[5].

Жителите на селото участват активно във въоръжената борба на ВМОРО срещу турската власт. Заедно с жителите на Гявато и Смилево Цапари е ядрото на Илинденското въстание в Битолско и селото дава няколко стотин въстаници. Над Цапари се води последната битка в околията. Във въстанието селото дава 96 убити въстаници, най-много в цяла Македония. Признателните цапарци изграждат през 1906 година в двора на църквата "Свети Георги" костница, в която са прибрани костите на загиналите. През 70-те години на 20 век те са преместени в центъра на селото, където е построен голям паметник, който стои в герба на Цапари. На задната страна на новия паметник са имената на загиналите в комунистическата съпротива.

[редактиране] В Сърбия

Цапари силно пострадва и по време на сръбската окупация след началото на Балканската война. На 29 април 1913 година сръбският битолски околийски началник заедно с офицери членове на "Църна рука" обсаждат с войска Цапари събират всички мъже и ги карат да предадат всичкото оръжие, скрито в селото. Селските свещеници и първенци, както и голяма част от селяните са подложени на инквизици и мъчения, при които умира Насе Гечев войвода на Цапарската чета в Илинденското въстание. Преди да напуснат селото, един сръбски офицер казал, че сърбите мразели на първо място българите, после австрийците, а накрая турците. След това сръбските военни започват насилствено да записват цапарчани "доброволци" за сръбската армия. Селото изпраща депутация се явява пред руския консул в Битоля да протестира, но той я предава на сръбските власти, които затварят трима цапарчани.

Знаме и герб на бившата Община Цапари

[редактиране] След Втората световна война

Селото е освободено от сръбската власт през април 1941 година, когато Югославия рухва под ударите на Нацистка Германия. Цапари заедно с цяло Битолско за 3 години до 1944 година влиза в границите на българската държава, след което отово попада в нова комунистическа Югославия. В края на 50-те години огромна част от населението на Цапари - над 2 000 души емигрират отвъд океана, предимно в Австралия. До 2004 година Цапари е център на Община Цапари.

[редактиране] Българско военно гробище

През Първата световна война Цапари е на фронтовата линия и край селото са погребани 214 български войници и офицери. През 2004 година гробището в Цапари стана първото официално признато българско военно гробище на територията на Република Македония. Седемте паметника на български офицери, погребани в двора на църквата "Свети Георги" са единствените запазени от хилядите български офицерски паметници на територията на днешна Република Македония.

[редактиране] Обществени институции

Църква "Свети Георги" от 1888 година;
Манастир "Света Петка", чиято църква е осветена през 1847 година.

[редактиране] Родени в Цапари

Павел Христов (1874 - 1922), български революционер и държавен деец

[редактиране] Бележки

↑ Етнография на Македония, т. ІІ, София 1992, с. 52-53.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ Васил Кънчов. „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“. София, 1890.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
↑ Етнография на Македония, т. ІІ, София 1992, с. 52.

[редактиране] Външни връзки

„Архангелова задушница и за героите извън отечеството“. Списание „Български войн“, брой 1 от 2006

Населени места в Община Битоля
Битоля \| Барешани \| Бистрица \| Братин дол \| Брусник \| Буково \| Велушина \| Габалавци \| Гопеш \| Горно Егри \| Горно Оризари \| Градешница \| Дихово \| Доленци \| Долно Егри \| Долно Оризари \| Драгарино \| Драгожани \| Драгош \| Древеник \| Гявато \| Жабени \| Злокукяни \| Кажани \| Канино \| Карамани \| Кишава \| Кравари \| Кърклино \| Кременица \| Кръстоар \| Кукуречани \| Лавци \| Лажец \| Лера \| Лисолай \| Логоварди \| Лопатица \| Магарево \| Маловище \| Метимир \| Меджитлия \| Нижеполе \| Ново Змирново \| Облаково \| Олевени \| Оптичари \| Орехово \| Острец \| Поешево \| Породин \| Рамна \| Ращани \| Ротино \| Свинище \| Секирани \| Снегово \| Средно Егри \| Старо Змирново \| Стрежево \| Сърпци \| Трън \| Търново \| Цапари \| Църнобуки \| Църновец