Македонци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За село Македонци в Област Кърджали, България вижте Македонци

За жителите на Македония в Античността вижте македонци

Македонци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес) са жителите на югоизточноевропейския географски и исторически регион Македония, разделен между Гърция, Република Македония, България и Албания. Част от тях се определят като македонци на национално ниво - тоест хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво, тоест македонски българи и македонски гърци.

Съдържание

1 Преобладаващ възглед в България
2 Преобладаващ възглед в Гърция
3 Преобладаващ възглед в Република Македония
4 Международно мнение
5 Бележки
6 Вижте също
7 Външни препратки

[редактиране] Преобладаващ възглед в България

Македонци е регионална, а не национална идентичност (подобно на шопи, добруджанци, тракийци, тесалийци), поради което като македонци се възприемат и е възможно да се представят широк кръг от хора с различно национално самосъзнание и говорещи различни езици. Така, например, македонци са жителите на Петрич, които в огромното си мнозинство имат българско национално съзнание, македонци са и жителите на Кожани, които в огромното си мнозинство имат гръцко национално съзнание.

Славянските диалекти, говорени на територията на географската област Македония са диалекти на българския език, а книжовната норма в Република Македония, така нареченият македонски литературен език, е регионална книжовна форма на българския език.^[1]

Носителите на тези диалекти - както в Република Македония, така и в Гърция и в Албания - са част от българския етнос, макар и повечето от тях да са с небългарско или поне неясно национално съзнание поради дълготрайното въздействие на политиката на елинизация или македонизация по време на чуждото господство. Хората приели елинизма за национална ориентация са наричани гъркомани, а приелите македонизма - македонисти.

Това е официалната позиция на Република България и позицията на българската научна общност, която се споделя от огромното мнозинство от българите.

[редактиране] Преобладаващ възглед в Гърция

Македонци („Mακεδόνες“) могат да се наричат само и единствено жителите на Древна Македония и техните наследници. Тъй като според гръцката историография древните македонци са били гърци, техни наследници са единствено днешните гърци - „македонските гърци (Έλληνες Μακεδόνες)“ или гъркоманите, жители на Македония. Тоест терминът македонци се използва само за обозначаване на гърците (били те елиногласни, влахогласни, албаногласни или славяногласни) от Егейска Македония.

Населението на Република Македония е наричано от официална Атина „славомакедонци“ (Σλαβομακεδόνες), „българоскопяни“ (Βουλγαροσκοπιανόί) или „скопяни“ (Σκοπιανόί), а езикът, на който то говори - „скопянски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα).

[редактиране] Преобладаващ възглед в Република Македония

Македонците са славяноезичен народ, различен от останалите славянски народи, спадащ към южнославянската народностна група, който населява Балканския полуостров (главно в Република Македония, и като потиснато национално малцинство в България, Гърция, Албания и Сърбия) и говори македонски език. Днешните македонци са резултат от смесване между древните македонци и славяните, които са дошли на Балканите.

Славянските диалекти, говорени на географската област Македония, са диалекти на македонския език. Носителите на тези диалекти - както в България, така и в Гърция и в Албания - са част от македонския етнос, макар и повечето от тях да са с немакедонско или поне неясно национално съзнание поради дълготрайното въздействие на политиката на интензивна национална асимилация на населението (главно в България и Гърция), включваща забраната за образование на македонски език, образуването политически партии на македонското малцинство и невъзможността за свободно изявяване на македонско национално съзнание в тези страни.

Това е официалната позиция на Република Македония и позицията на част от научната общност в републиката, която се споделя от огромното мнозинство от имащите македонско национално съзнание.

[редактиране] Международно мнение

Международните организации по възможност избягват да вземат страна по този много горещ спор и използват различни наименования за обозначаване на различните общности, но не наричат никоя народност македонци без пояснение.