Цветан Лазаров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Цветан Лазаров български авиоконструктор и учен |
|
| Роден: | 25 февруари 1896 Плевен, България |
|---|---|
| Починал: | 13 януари 1961 |
Професор Цветан Лазаров Лазаров е най-продуктивният български авиоконструктор (самолети "Лаз") и учен в областта на авиацията.
Съдържание |
[редактиране] Образование и професионална дейност
[редактиране] Образование
През 1926 завършва Висшето техническо училище в Берлин по спецоалност "Машиностроене и самолетостроене".
[редактиране] Професионална дейност
- ВВС, летище Божурище, 1926 - 1932: инженер-конструктор, началник на конструктивната служба, аероинженер и началник на техническата служба. Поставя началото на поредица от собствени конструкции учебни самолети, наречени по-късно "Лаз".
- "Български Капрони" АД (италианска фирма за строеж на самолети), 1933- 1936: технически директор. Преработва основно и пуска в серийно производство тренировъчния 2-местен самолет "Н.Б.З. - Чучулигата".
- ВВС, 1936 - 1946: инженер-началник на конструктивната служба, Божурище; полкови аероинженер, Пловдив; началник на областната ремонтна работилница, Пловдив; технически началник, главен инженер и началник на производствения отдел, началник на Държавната самолетна фабрика, Ловеч.
- ВВС, 1946 - 1947: полковник, военно-технически началник, командир на полк, главен конструктор и технически директор на Завод 14.
- ДИО "Металхим", 1949 - 1952: съветник.
[редактиране] Разработки
- "Български Капрони" АД. Преработва основно и пуска в серийно производство тренировъчния 2-местен самолет "Н.Б.З. - Чучулигата".
- По негови проекти са разработени самолетите от поредицата "Лаз" (от "Лаз 1" до "Лаз 8". В Държавната самолетна фабрика са произведени 160 самолета тип "Лаз 7" и 150 самолета тип "Лаз 7М".
Съкращението LAZ се използва за ИКАО код, а LZ - за ИАТА код на авиокомпания „Балкан“, национален авиошревозвач през 1946 - 2002 г.; LZ се използва и от българските радиолюбители за обозначаване на националната им принадлежност.
[редактиране] Преподавателска и научна дейност
- Военно училище (сега Военна академия „Раковски“), София, 1929 - 1931: лектор по моторно дело и теория на летенето.
- Държавна политехника и МЕИ, 1948 - 1954: професор (1948) по теория на самолета и самолетостроенето и ръководител на Катедра "Самолетостроене".
- Военно-техническа академия: началник на Техническата авиационна катедра.
Основни области на научна и преподавателска дейност: аеродинамика на самолета, самолетостроителни материали, конструиране, проектиране и изпитване на летателни апарати.
Основоположник на научните аеродинамични изследвания в България. Автор на 13 проекта за самолети, 1 - за хеликоптер, 1 - за безмоторен самолет.
Награден с Димитровска награда през 1961 г.
