Централен Рилски резерват
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Централен Рилски резерват е името на най-големия резерват на Балканския полуостров. Той е създаден през 1992 г. с цел запазването на екосистеми, характерни за райони с различна надморска височина в първоначалното им състояние. Резерватът обхваща територия с площ 12 394 хектара във високите части на Източна, Средна и Северозападна Рила. В Централен Рилски резерват се намират най-високите точки от национален парк Рила - Мусала, Дено Манчо, Голям Скакавец, Малък Скакавец и други, както и ниските долини на реките Марица, Леви Искър и Бели Искър. Резерватът обхваща също така и голям брой езера и езерни групи - Маричини, Мусаленски, Скакавишки и др. Релефът на резервата в по-високите чести е предимно алпийски, т.е. представене е от множество скални зъбери, сипеи и други.
След създаването на Централен Рилски резерват в него е включен вече-съществуващия биосферен резерват Маричини езера като териториите на стария резерват запазват своя статут на биосферни по програмата на Юнеско "Човек и биосфера".
[редактиране] Флора
Най-големи територии от резервата обхващат иглолистните гори. Иглолоистните гори са образувани основно от бяла мура и смърч. В по-високите зони, в субалпийския пояс, са разположени обширни формации от клек, които на места са на възраст над 70 години. Растителният свят е изключително богат. Едни от най-често срещаните видове са рилска иглика, петниста тинтява, пролетно котенце, българско омайниче, крайснежно звънче.
[редактиране] Фауна
Голям е броят на животните от видовете дива коза, кафява мечка, златка, глухар и други. Изключително многобройни са представителите на безгръбначните животните, което е така и в целия национален парк Рила. Установени са няколко ендемични и реликтни видове животни.
