Централноафриканска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Republique Centrafricaine
Kodorosese ti Beafrika


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Unite, Dignite, Travail (френски)
(Единство, достойнство и труд)

Местоположение на Централна Африканска Република

Официален език френски (официален), санго
и др. местни езици

Столица Банги
4° 22' с.ш., 34° 0' и.д

Най-голям град Банги

президент Франсоа Бозизе

министър-председател Ели Дот

Площ
— Общо на 42-ро място
622 984 км²

Население
— Общо (2003)
— Гъстота на 124-то място
3 683 538
5,8 д/км²

БВП
— Общо (2004)
— на човек на 159 място
4,248 млрд $
1002 $

Валута CFA франк (XAF)

Часова зона UTC +1

Независимост

-обявена от Франция
13 август 1960

Национален химн La Renaissance

Internet TLD cf

Телефонен код +236

Централноафриканската република е държава в Централна Африка. Столица — Банги. Граничи с Чад на север, с Судан на изток, с Република Конго и Демократична република Конго на юг и с Камерун на запад.

[редактиране] История

Основна статия: История на Централноафриканската република

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Централноафриканската република

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Централноафриканската република

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Централноафриканската република

Страната няма излаз на море. Намира се в южната част на африканския континент. Голяма част от страната е заета от саванна растителност и е разположена на равнинна или хълмиста повърхност, която представлява плато. Средната надморска височина е около 500 m. В североизточната част са разположени фертитските хълмове, в югозападните части се намират разпокъсани хълмове. На север се намира масива Яде, който представлява гранитно плато с надморска височина около 1150 m.

Голяма част от южната граница е образувана от притоците на р. Конго, като р. Мбому от изток се съединява с р. Уеле, формирайки р. Убанги. На запад р. Санга протича през част от територията на страната. Източната граница е близо до периферията на речния басейн на р. Нил.

75% от територията на страната е покрита с гори, като в южната част на страната горските ресурси са най-големи. Сегашният темп на обезлесяване е 0,4% на година. Незаконното изсичане на горите е често срещана практика.

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Централноафриканската република

Икономиката на републиката е ориентирана главно към отглеждането и износа на продоволствени култури като маниока, фъстъци, царевица, сорго, просо, сусам и на банани. Свидетелство за по-голямото значение на продоволствените култури спрямо културите, отглеждани изцяло за износ, е фактът, че общата продукция на маниоката, която е основната храна на населението на страната, е около 200-300 хил. тона годишно, докато производството на памук (първо място по износ в страната) е ок. 25-45 хил. тона годишно.

Продоволствените култури не се изнасят в големи количества, но въпреки това износът им е най-голям за страната, защото населението извлича много по-големи доходи от периодичния износ на излишната селскостопанска продукция, отколкото от стоки главно за износ (памук, кафе и др.)

Голяма част от женското население превръщат селскостопанската продукция в алкохолни напитки като бира или ликьор от сорго, продажбата на които им осигурява значителни приходи.

Част от приходите от продажбата на храна и алкохол не се регистрира и поради това при изчисляването на БВП на глава от населението се получават неточни данни. Често за БВП на глава от населението се приема сумата от около 300 американски долара годишно, което нарежда страната в долната половина на страните в света по този показател, но при изчисляването му не се взима предвид печалбата от продажбата на храна, алкохол, диаманти, слонова кост, месни продукти от диви животни и лекарства.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Централноафриканската република

Населението на страната се състои от 80 етноса, всеки от който говори на собствения си език. Най-многобройната етническа група е бая (33%), следвана от банда (27%), манджия (13%), сара (10%), мбум (7%), мбака (4%) и якома (4%), а последните 2% се заемат от останалите народи, сред които има и европейци.

Според вероизповеданието си 35% от населението имат местни вярвания, 25% са протестанти, 25% са римокатолици и 15% са мюсюлмани.