Ъптон Синклер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ъптон Синклер американски писател
Роден:	20 септември 1878 Балтимор, САЩ
Починал:	25 ноември 1968 Баунд Брук, САЩ

Ъптон Синклер (1878–1968) е американски писател, чиито произведения отразяват социалистическите му възгледи. През 1930 г. Синклер заявява: „Моята кауза е каузата на човек, който не е бил победен досега и чието съществуване има една единствена, от Бога дадена, свещена цел“. Един от най-известните му романи е „Джунглата“ (1906). Публикуването му става повод за правителствено разследване на условията в месопреработвателните фабрики на Чикаго. Произведенията на Синклер се четат и днес, когато писателите с леви убеждения не са особено популярни нито на Запад, нито на Изток.

Ъптон Синклер е роден в Балтимор, Мерилънд. Десет години след раждането му семейството се премества в Ню Йорк. Бащата е алкохолик и човек на живота, майката – пълна негова противоположност – притеснителна, мрази алкохола, не пие дори чай и кафе. Животът им е труден и несигурен. Подрастващият Синклер намира утешение в книгите. Започва да пише още на 15-годишна възраст. С писане на хумористични и публицистични материали сам се издържа в Ню Йорк Колидж. През 1897 г. влиза в Колумбийския университет, като всяка седмица пише по една новела за различни младежки списания. „Имах две секретарки на пълно работно време. Единият ден им диктувах, на другия ги оставях да препишат стенографските си записки“, разказва по-късно Синклер. По същото време изучава френски език самостоятелно и само след шест седмици започва да чете френски автори в оригинал. Продуктивността на Синклер е голяма през целия му живот – публикувал е почти 100 книги.

През 1900 г. Синклер се жени за Мета Х. Фулър; дъщеря на приятелка на майка му. Бракът е нещастен и завършва с развод през 1911 г. В романа „Пролетно време и жътва“ (Springtime and harvest) (1901 г., второ издание под заглавие „Цар Мидас“) Синклер разказва историята на двама безпарични влюбени. Финансовите затруднения на Синклер, особено след раждането на сина му Дейвид, идват най-вече от категоричния му отказ да изкарва пари по друг начин, освен с писане. „Дневникът на Артър Стърлинг“ (1903) е роман за проблемите на един отхвърлен поет, отразяващ личните преживявания на Синклер. През 1904 г. писателят започва да чете „Апел към разума“ – популистки социалистически седмичник и се ориентира към реалистичен стил. Макар често да е характеризиран като „революционер“, Синклер никога не е бил комунист. Нещо повече, през 1934 г. – точно когато левите идеи печелят все повече привърженици в САЩ – Синклер напуска социалистическата партия.

Пробивът за Синклер идва през 1906 г. с романа „Джунглата“ – натуралистично описание на лошата хигиена и тежките условия на труд в месопреработвателните фабрики на Чикаго. Йургис Рудкус, главният герой, е млад литовски емигрант, който пристига в Америка с мечти за свобода и големи възможности. Йургис започва работа в прочутите чикагски кланици. Отначало е доволен и се учудва, когато работниците около него казват, че мразят работата си. Постепенно Йургис загубва оптимизма си сред мръсотията в цеха и мизерията на работническата надница. В края на романа главният герой става социалист. Книгата донася слава и пари на Синклер и води до приемането на нов Закон за чистотата на храните през 1906 г. Президентът Т. Рузвелт получава по 100 писма на ден, в които се настоява за реформи в месната промишленост, а Синклер е извикан в Белия дом. С постъпленията от романа Синклер основава социалистическа комуна за писатели. За съжаление, комуната изгаря при пожар следващата година. Останал отново без пари, при това страдащ и от стомашни проблеми, Синклер се увлича по учението на Бернар Макфадън и цял живот остава привърженик на необичайни хранителни навици.

„Джунглата“ дава тон за следващите произведения на Ъптон Синклер. Своите естетически разбирания Синклер излага в „Изкуството на Мамона“(MAMMONART) (1925) – история на връзките между хората на изкуството и управляващите, в която той заявява, че цялото изкуство е пропаганда. Следват книги, които анализират групи от хора, промишлени отрасли и цели региони. „Метрополис“ (THE METROPOLIS) (1908) е портрет на модното Ню Йоркско общество. „Цар Въглен“ (1917) е история на миньорската стачка през 1914 г., когато заможен млад човек се изказва в защита на работническите профсъюзи. „Нефт!“ (1927) се счита за една от най-добрите книги на Синклер. Бъни Рос – главният герой, е син на богат нефтен магнат, а приятелят му – Пол Уоткинс е син на беден животновъд, който отглежда кози. Бъни става „червен милионер“, а Пол – ръководител на стачка. „Бостън“ (1928) е за съдебния процес Сако-Ванцети, предизвикал гневни изблици и протести из цялата страна през 1920 г. Много други писатели също се изказват в защита на двамата екзекутирани имигранти анархисти. По време на Първата световна война Синклер се изказва в защита на участие на САЩ в конфликта. По-късно променя възгледите си за войната. По време на Студената война започва кореспонденция с Алберт Айнщайн и Робърт Опенхаймър, за да напише роман за атомната бомба.

„Човекът е странно животно, създаващо си още по-странни представи само за себе. Обиден от маймунския си произход, той се опитва да отрече животинската си природа и се мъчи да се убеди, че нито е ограничен от слабостите си, нито го засягат последствията.“ („Ползата от религията“, 1918)

През 1912 г. Синклер пътува из Европа със своя син. След завръщането си в Америка, се жени за Мери Крег Кимброуит, с която живее до смъртта й през 1961 г. Третата му съпруга, Мери Елизабет Уилис, умира през 1967 г. През 1934 г. Синклер се кандидатира за губернатор на Калифорния. Събира 900 000 гласове, но не спечелва изборите. Противникът му, консерватор, организира кампания срещу него, като го нарича поддръжник на свободната любов и радетел за национализация на децата.^[1]

До края на 30-те години Синклер се занимава не само с писане. Той експериментира с телепатия и написва книга за психичните феномени – „Мисловно радио“(MENTAL RADIO) (1930). Сергей Айзенщайн, който се опитва да снима филми в САЩ и Мексико, намира спонсор в лицето на Синклер. Заедно започват филма „Вива Мексико“, но после се скарват. „Кралят на колите“ (THE FLIVVER KING)(1937) – един от най-значимите романи на Синклер от 1930-те, е използван от профсъюзите по време на кампанията срещу Форд Мотор Къмпъни.

През 1940-те Синклер отново печели широка читателска аудитория с многотомното си произведение „Лани Бъд“, обхващащо 11 съвременни исторически романа с общо над 10 000 страници. Главният герой – син на военен магнат, винаги успява да се озове в центъра на важни исторически събития. Той обикаля света и се среща с Гьобелс, Хитлер, Гьоринг и Франклин Рузвелт. Първата книга от поредицата, „Краят на света“ (1940) описва събитията в живота на Бъд между 1913 и 1919 г. Клемансо, Лойд Джордж и Удроу Уилсон са сред реалните исторически личности в романа. В „Между два свята“(1941) Лани Бъд интервюира Мусолини и чете „Държавата и революцията“ на Ленин. „Зъбите на дракона“(1942) е за възхода на нацизма в Германия. Този роман печели наградата Пулицър през 1943 г. – единствената голяма награда на Синклер. Последният роман „Завръщането на Лани Бъд“(1953) описва враждебните настроения на САЩ срещу Съветска Русия.

През 1960 г. Синклер публикува „Моят живот в писма“(MY LIFETIME IN LETTERS), а автобиографията му излиза през 1962. „В политиката и икономиката“ казва той, „вярвам в същото, в което съм вярвал през цялото време, откакто открих социалистическото движение в началото на века“. Синклер умира в съня си на 25 ноември 1968 г. Ръкописите му се съхраняват в библиотеката на университета в Индиана.

Градът, номинално управляван от народа, се управляваше от олигархия бизнесмени. Огромна корумпирана армия осъществяваше трансфера на властта. Два пъти годишно, по време на изборите през пролетта и есента, милиони долари се осигуряваха от бизнесмените и изхарчваха от тази армия. Провеждаха се събрания, свиреха оркестри, свистяха ракети, раздаваха се тонове документи и резервоари напитки и десетки хиляди гласове се купуваха в кеш. И тази корумпирана армия трябваше, разбира се, да се издържа през цялата година. Лидерите и организаторите се издържаха директно от бизнесмените, градските съветници и законодатели – чрез подкупи, партийните представители – от сумите за кампаниите, лобистите и адвокатите на корпорациите – под формата на заплати, предприемачите – с работа, профсъюзните лидери на работниците – със субсидии, а вестниците – с реклама. (от „Джунглата“, 1906 г.)