SGML
от Уикипедия, свободната енциклопедия
SGML (от английски Standard Generalized Markup Language, произнася се [ес джи ем ел]) е текстово базиран метаезик, който се използва за дефиниране на маркиращи езици за документи. SGML е наследник на GML(Generalized Markup Language) на IBM, разработен през 1960 г. от Чарлз Голдфарб (Charles Goldfarb), Едуард Мошър(Edward Mosher) и Реймънд Лори(Raymond Lorie).
SGML осигурява разнородни маркиращи синтаксиси, които могат да се използват за много приложения.
Съдържание |
[редактиране] Първоначална употреба
Първоначално SGML е създаден, за да осигури споделянето на машинно-четими документи в големи проекти на правителството, правото и космическата индустрия, които трябвало да останат четими за няколко десетилетия - твърде дълъг период в информационните технологии. Използван e обширно и в печатната и издателската индустрия, но поради сложноста си не става широко-разпространено приложение.
