Потребител:Spiritia/Личен опит

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тук ще споделям личен опит, придобит в течение на времето и работата. Ще се радвам, ако и други потребители открият тук полезна за себе си информация.

Съдържание

1 Особености на националния лов на копи/пейст
2 Омесени кирилица и латиница в заглавието

[редактиране] Особености на националния лов на копи/пейст

Това парче беше на различни места, преди да реша да си го скътам тук: Потребител беседа:Асен и Уикипедия:Разговори. Написано е по повод въпрос за дейността ми като copyright watchdog. В тази версия са оставени само моите лични възгледи, а две реплики (на Емил и Златко) и съответните отговори към тях са премахнати, но могат да се намерят на съответното място в У:Р (GFDL). Също така са направени незначителни стилови корекции.

[редактиране] Общи положения

Опитът ми показва, че авторски права се нарушават почти винаги заради някаква комбинация от следните фактори:

добронамереното желание на потребителите да допринесат по някакъв начин към Уикипедия
непознаване принципите на Уикипедия по отношение на авторските права
вроденият ни и неизкореним човешки мързел
спецификата на копирания текст, поради което преразказването му е много трудно
увереност, че нарушението няма да бъде хванато.

Част от тези фактори ме предразполагат добронамерено към извършителя на нарушението, в други случаи ме доядява и съм по-остра. Старая се винаги да уведомявам извършителя, че съм прихванала нарушението, и да го упътя да чете съответните страници от документацията на Уикипедия (У:АП, У:РПМ,...). При рецидив, мога да бъда особено неприятна.

[редактиране] Зараждане на подозрението

Първо съм подозрителна към всякакви айпита и новорегистрирани потребители, които правят нови страници. Напоследък откак вече си личат и без резюме началата на статиите и други промени по тях (изтриване на съдържанието, заменяне му с друго) вече по-лесно се пресяват съвсем явните от по-малко явните простотии. С визуализиране в последните промени само на редакциите на по нерегистрирани потребители или с търсене само на новите статии задачата става още по-лесна. Добър ориентир е и числото в скобите, което излиза за всяка редакция на страницата с Последните промени.

Нарушението винаги по-лесно се прихваща, когато стои в първата редакция на статията, отколкото в някоя последваща, особено при дълга история на статията.

Кога ставам подозрителна? При индивидуално или комбинирано действие на следните фактори:

Текстът е сравнително дълъг. Не, не мога да дефинирам какво значи "дълъг" - много зависи от тематиката. Опитът ми обаче показва, че кратките статии до 2-5 изречения по-рядко са копивио от интернет, но ако е много специализиран и кратък текст може да възникне подозрение, че някой е надмогнал мързела си и е набрал текст от хартиен източник.
Текстът е поставен отведнъж, без допълнителни козметични корекции, липсва му форматиране, в текста могат да се намерят следи от HTML-тагове, символи, които липсват на клавиатурата (и дори в меню [Още...]), чертици за пренасяне в думите (пример: „наподо¬баващи“).
Написан е в стил, който подсказва, че е писан за друго място. (пример: още първото изречение на Скинхедс беше достатъчно да разбера, че е копивио. Оттук.)
Нарушение е и да се качва превод на текст със запазени авторски права. Да се заподозре, че статията е в нарушение е трудно, но не невъзможно: понякога остават недопреведени парчета, по които търсенето в Google извежда източника (пример, доказателство).

Изхождам от презумпцията за мързела на нерегистрираните и новорегистрираните потребители. Почти винаги работи.

[редактиране] Търсенето

Подлежи на дописване при повече време и настроение!

Търсенето в Google правя по различни фрази, като обикновено ги ограждам в кавички - да търси целия низ - това доста стеснява периметъра. Понякога го разширявам, като търся и по низ без кавички (набор от думи) или по-малко думи в низа. Търсенето в Google не е чувствително на главни/малки букви, както и на пунктуационни знаци вътре в низа.

Ако при търсенето по различни изрази (обикновено пробвам до около пет, случайно подбрани) не излиза нищо, то вариантите са няколко:

Копирано е от интернет източник дословно, но по-трудно се излавя: продължавам упорито да търся по други фрази на други места в текста. По-малкото думи във фразата също може да увеличи шанса да се прихване нарушението, също и търсене не по цял низ, ограден в кавички, а от набор от думи (може и не последователни в текста) (пример: Източникът си е все един и същ, но не се излови по първата фраза "Няма друго място, което да отговаря", а по фраза в средата "пророкувала прочутата Сибила"). Особено полезни са и специфичните, издайнически правописни грешчици, които от оригинала са се озовали и в статията.
- Вариант 1: Копирано е от интернет източник, но на някои места е преработено — по-лесно се излавя като се набележат онези строго специфични думи и фрази / специализирани термини от текста, които няма как да бъдат преразказани или подминати.
- Вариант 2: Текстът да е копиран от интернет източник, но да не го лови гугъл. Възможни причини за които веднага се сещам - страницата още не е кеширана, или е правена с флаш. Успявала съм да засека такива материали с търсене по заглавието на статията и много, много късмет.
Преписвано е от хартиен източник — не е много вероятно, но пък е много трудно доказуемо, въпрос на късмет е да бъде изловено (пример и предистория на примера)
Картинките също са обект на авторски права и съдържанието им може да предизвика подозрения — първо проверявам къде е качена, тук, в Общомедия, в други уикипедии, и под какви лицензи. Ако не намеря картинката, правя търсене в Google Images по името на файла и разширението. Ако не излязат резултати, има вероятност картинката е била копирана, но преименувана. Тогава правя подробно търсене по ключова дума, която описва мнемонично съдържанието на картинката, и разширение на файла, размер, област и други. (примери)
Последен вариант — пиша до потребителя и го питам ребром за източник на текста. Разбира се, трябва да е любезно и без да се вменява вина (на мен понякога ми липсва тактичност: пример, но други потребители го отиграват с финес: пример). Понякога отговарят и се оказва, че няма проблем (тогава и аз връщам отговор: пример). Понякога дори си признават (пример). Обикновено мълчат.

[редактиране] Какво правя, когато открия копи/пейст

и не ми се занимава: трия копираното, връщам до някакъв приемлив вид (пример) или ако е твърде нагло и неспасяемо - слагам шаблон за бързо триене (по-често), или препратка към статията и източника в Уикипедия:Страници за изтриване#Нарушаване на авторското право.
- Ако в У:РПМ има информация, че източникът е отказал разрешение, предлагам за бързо точно с тази обосновка.
и ми се занимава (понеже считам, че обектът на статията е значим, срамота е да нямаме читава статия за него или просто имам време за У:ДДД) - перифразирам, добавям друга инфо, превеждам от друга уикипедия, съкращавам ако е твърде много или в неенциклопедичен стил и поставям препратка към източника, откъдето статията е копирана, ако разбира се е надежден и тежи (пример)
- Аз самата го спазвам и много горещо го препоръчвам, ако в У:РПМ има информация, че източникът е отказал разрешение, а статията си заслужава, тя да бъде спасена по спешност (пример на копивио от BG Astronomy, които са ни отказали разрешение.)
- Ако в У:РПМ има разрешение, което не е отразено в текста, слагам съответната препратка в секция "Източници" (пример)
не просто ми се занимава, ами го приемам присърце - когато много хора са работили по статията без да осъзнаят че е копивио, когато е станала много голяма и хубава и ще ми се скъса сърцето ако й сложа шаблон за бързо - тогава търся и установявам контакт със източника и го врънкам за разрешение: (пример)

[редактиране] Предпазване от прибързани изводи

Когато изневиделица в статията се появи голямо количество текст, и търсене в Гугъл не го лови, възможно е обяснението да бъде: превод на материала от чуждоезична Уикипедия. Най-добре е да се провери първо в английската, руската, немската или френската Уикипедии; или ако статията е на специфична регионална тематика — в съответната регионална версия на Уикипедия.

От друга страна, това, че съдържанието на дадена статия e едно към едно с друга страница в интернет, е необходимо, но още не достътачно условие, за да бъде обявена статията за копивио. Вече в Интернет има достатъчно много места, на които се правят миръри на уикипедия (само един пример), или просто се копират текстовете от подбрани по някакъв критерий статии от Уики. Да не се прибързва със заключението е особено важно, когато става дума за статии, създадени не на момента, а преди някакво известно време. Ориентир в разнищването кой от кого е копирал са:

съдържанието и стилът на статията,
надеждността на страницата като източник на информация,
и особено много: датата на създаване и последно модифициране на страницата, която може да се провери за Mozilla Firefox с десен бутон и View Page Info, а за Internet Explorer с десен бутон и Properties. Тази функционалност обаче работи само за статични страници и файлчета (картинни, txt и т.н.), за php-та например не сработва, а показва текущата дата и час.

Така, ако предположим че сме намерили информация за датата, нужно е да се направи сравнение между датата на създаване/модифициране на страницата с датата, на която е внесено АП-нарушението в статията и съобразно това може да се вземе решение кой от кого е копирал.

[редактиране] Управление на човешките ресурси :-)

Освен на статията/картинката, създадена/качена в нарушение на авторски права, трябва да се обърне внимание и на нейния автор.

Винаги трябва да се изхожда от презумпцията, че той може съвсем неволно и доброжелателно да е опитал да допринесе към Уикипедия. Ако му бъде оставено съобщение на беседата, то трябва да е любезно, но категорично (или категорично, но любезно), да съдържа препратки към Уикипедия:Авторски права и към Уикипедия:Наръчник.

Също така трябва да се разгледат и приносите на съответния потребител, може би има и други статии, създадени от него в нарушение, които по този начин могат да бъдат прихванати по-лесно отколкото по Последните промени.

[редактиране] Чеклист

Подлежи на дописване при повече време и настроение!

След като анализирах различните случаи, сега ще се опитам да синтезирам възможните действия при открито нарушение на АП в следния check-list. За момента нито аз претендирам за изчерпателност, нито подредбата ми отразява някакви връзки и взаимни обусловености:

Според тежестта на нарушението на АП
- Дали е извършено от нерегистриран, новорегистриран или опитен редактор?
- Колко голяма част от съдържанието на статията е копивио?
- Директно ли е копирано или тук-там е направен преразказ?
- От колко източници е преписвано (понякога се правят компилации от няколко източника) или би могло да е преписвано (понякога един текст може да се срещне на няколко места в нета)?
- Колко време би отнело ДДД-то по статията? Т.е. редакторът сам да приведе статията в подходящ вид, без да слага шаблони, без да търси помощ отдругаде или разрешение от източника
Според източника
- Колко е благонадежден източникът?
- Имаме ли изрична забрана / разрешение за ползване на материали от този източник? Уикипедия:Разрешения за ползване на материали; или наличие в източника на текст в смисъла на "всички права запазени"?
Според значимостта на обекта на статията
- А изобщо обектът достоен ли е за енциклопедията?
Според историята на статията до момента на откриване на нарушението
- Кога е създадена статията и колко и какви редактори са работили по нея?
- От какъв характер са внесените от тях промени?

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Омесени кирилица и латиница в заглавието

Кирилица	Латиница	Кирилица (код)	Латиница (код)	Коментар
А, а	A, a	`А, а`	`A, a`	Напълно неразличими
В, в	B, b	`В, в`	`B, b`	Главните са неразличими
Е, е	E, e	`Е, е`	`E, e`	Напълно неразличими
К, к	K, k	`К, к`	`K, k`	Различими и малки, и главни (и в обикновен текст, и в код)
М, м	M, m	`М, м`	`M, m`	Главните са неразличими
Н, н	H, h	`Н, н`	`H, h`	Главните са неразличими
О, о	O, o	`О, о`	`O, o`	Напълно неразличими
Р, р	P, p	`Р, р`	`P, p`	Напълно неразличими
С, с	C, c	`С, с`	`C, c`	Напълно неразличими
Т, т	T, t	`Т, т`	`T, t`	Главните са неразличими
У, у	Y, y	`У, у`	`Y, y`	Малките са неразличими в обикновен текст, но различими в кода
Х, х	X, x	`Х, х`	`X, x`	Напълно неразличими