Авторско право
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Авторското право в широк смисъл е дял на правната наука, част от гражданското право. Представлява система от правни норми уреждащи, регулиращи и защитаващи отношенията възникнали при или по повод създаването и използването на научни, литературни, художествени и др. произведения.
Авторското право в тесен смисъл е правото на автора върху произведението му.
Съдържание |
[редактиране] Автор и носители на авторско право
Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение на литературата, изкуството или науката.
[редактиране] Обекти на авторско право
Кои са обектите на авторското право се определя в чл. 3 ЗАвтПСП. Ал. 1 съдържа легалната дефиниция на понятието обект на авторско право - това са произведения на литературата, изкуството или науката, които са резултат от творческа дейност и са изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Следва и примерно (неизчерпателно) изброяване на видовете обекти на авторското право.
[редактиране] Какво не е обект на авторско право
Не са обект на авторско право нормативните и индивидуални актове на държавни органи (закони, наредби, постановления, правилници, заповеди и пр.), както и официалните им преводи, идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни.
[редактиране] Времетраене на авторското право
Авторското право се закриля за определен срок от време. Съществуват и идеи за "вечна" закрила на авторските права, но те нямат широко разпространение на практика в законодателствта на държавите (Никарагуа).
Различните държави предвиждат различен срок на времетраене на авторското право. Обикновено се цели да се защитят интересите на най-близките поколения наследници на автора. Сроковете се колебаят между 25 и 80 години, като тенденцията е за удължаване периода на закрила.
Според чл. IV на Универсалната конвенция за авторско право "срокът на закрила на произведения, защитени по тази Конвенция, не може да бъде по-кратък от живота на автора и двадесет и пет години след неговата смърт". Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения предвижда в чл. 7, ал. 1 минимален срок на закрила 50 години след смъртта на автора - горе-долу, колкото е средната продължителност на живота на 2 поколения наследници на автора. Сроковете започват да текат от 1 янауари на годината, следваща смъртта на автора. Ако авторът е неизвестен, срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща публичното разгласяване на произведението.
У нас времетраенето на авторското право е уредено в Глава шеста на ЗАвтПСП. То е съобразено с изискванията на Бернската конвенция, по която България е страна, а също и с Европейското споразумение за асоцииране. Времето, през което авторското право се закриля, се различава според това, дали авторът (напр. писател, художник и т.н.) е известен или не. В първия случай закрилата е до 70 години след смъртта на автора. Във втория случай - 70 години от първото разгласяване (напр. публикуване) на произведението. Ако обаче в този срок авторът стане известен или пък псевдонимът му не буди съмнение относно личността му - тогава се прилагат правилата според първия случай. При съавторство срокът започва да тече от смъртта на последния преживял съавтор.
При компютърните програми и бази данни, които са създадени в рамките на трудови правоотношения, носител на авторското право е работодателят, освен ако не е уговорено друго. Срокът започва да тече от разгласяване на произведението. Ако обаче се установи конкретният автор . прилага се общите правила.
При филми - 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.
При т. нар. "сборни произведения" - периодика, произведения излизащи на части, томове, епизоди и т. н. срокът тече поотделно от публикуването на всяка тяхна част.
