Алеко Богориди
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алеко Богориди български политик |
|
Роден: | 1822 Цариград, днес Турция |
---|---|
Починал: | 17 юли 1910 Париж, Франция |
Княз Александър Стефанов Богориди (на гръцки: Αλεχανδρος Βογοριδης, Александрос Вогоридис, турски Aleko Paşa, Алеко Паша) (1822, Истанбул - 17 юли 1910, Париж) е османски държавник от български произход. Той е най-младият син на един от най-влиятелните хора в Османската империя - княз Стефан Богориди, брат на Никола Богориди, правнук на Софроний Врачански.
Александър Богориди израства и е възпитан в гръцка среда и не знае български език. Учи във Великата школа в Цариград и във Франция. Получава висше образование по държавно право в Германия. Александър Богориди заема високи държавнически постове в Османската империя - член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876 - 1877).
След Руско-турската война (1877–1878) и последвалия я Берлински договор с протекцията на руския император Александър II и съгласието на Великите сили, Александър Богориди е назначен за генерал губернатор на Източна Румелия на 13 март 1879. Той е свързан с изгонените от Княжество България лидери на Либералната партия Петко Славейков и Петко Каравелов.
След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886, Александър Богориди е един от кандидатите за българския престол.
Името му носи главната улица (пешеходна зона) в Бургас.