Алеко Богориди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алеко Богориди български политик
Роден:	1822 Цариград, днес Турция
Починал:	17 юли 1910 Париж, Франция

Княз Александър Стефанов Богориди (на гръцки: Αλεχανδρος Βογοριδης, Александрос Вогоридис, турски Aleko Paşa, Алеко Паша) (1822, Истанбул - 17 юли 1910, Париж) е османски държавник от български произход. Той е най-младият син на един от най-влиятелните хора в Османската империя - княз Стефан Богориди, брат на Никола Богориди, правнук на Софроний Врачански.

Александър Богориди израства и е възпитан в гръцка среда и не знае български език. Учи във Великата школа в Цариград и във Франция. Получава висше образование по държавно право в Германия. Александър Богориди заема високи държавнически постове в Османската империя - член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876 - 1877).

След Руско-турската война (1877–1878) и последвалия я Берлински договор с протекцията на руския император Александър II и съгласието на Великите сили, Александър Богориди е назначен за генерал губернатор на Източна Румелия на 13 март 1879. Той е свързан с изгонените от Княжество България лидери на Либералната партия Петко Славейков и Петко Каравелов.

След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886, Александър Богориди е един от кандидатите за българския престол.

Името му носи главната улица (пешеходна зона) в Бургас.