Никола Богориди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Богориди османски политик
Роден:	1820 Яш, днес Румъния
Починал:	23 април 1863 Букурещ, Румъния

Княз Никола Богориди или Николай Богориди, (на гръцки: Νικόλαος Βογορίδης, турски: Nikolaki Bey, румънски: Nicolae Vogoride) е османски и молдовски държавник от български произход, правнук на Софроний Врачански, син на Стефан Богориди, брат на Алеко Богориди и баща на Емануил Богориди.

[редактиране] Биография

Никола Богориди е роден в Яш в семейството на Стефан Богориди. Учи във Великата школа в Цариград. През 1837 - 1839 г. е драгоман в османското посолство в Париж. През 1846 г. се жени за Екатерина Конаки, дъщеря на молдовския болярин Константин Конаки и прибавя нейното име към своето и се подписва Конаки-Богориди.

[редактиране] Княз на Молдова

При княз Теодор Балш между 18 декември 1856 и 7 март 1857 г. Никола Богориди е министър на финансите на Молдова, а след това до октомври 1858 г. е княз (каймакам) на Молдова. За разлика от княза на Влашко Александър Гика ултраконсервативният княз Никола Богориди следва проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете Дунавски княжества - Влашко и Молдова. Князът фалшифицира избирателните списъци за изборите на така наречените дивани ад хок, които трябва да се занимаят с въпроса с обединението на двете румънски държави. В Молдова изборите на 7 юли 1857 г. минават в обстановка на терор и бойкот от страна на юнионистката партия. Юнионистите се добират до тайната кореспонденция на Богориди с австрийския двор, в която има убедителни доказателства за фалшификацията на изборите и след дипломатическата намеса на Франция, Русия, Прусия и Сардиния, които изтеглят посланиците си от Цариград, Високата порта е принудена да анулира изборите и да организира нови на 22 септември. Този път те се увенчават с убедителна победа на юнионистите.

Княз Никола Богориди е известен покровител на българите в Южна Бесарабия, присъединена към Молдова по силата на Парижкия договор от 1856 г. Веднага след назначаването му за каймакам делегация на българските изселници го моли да ликвидира монопола върху ракията в техните колонии, което той прави. А на 28 юни 1858 г. по молба на втора делегация, начело с Панайот Греков (баща на Димитър Греков), Никола Богориди издава хрисовул (грамота), с който се учредява гимназията „Свети Свети Кирил и Методий“ в Болград, изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през 1878 г.

Никола Богориди е приятел на Георги Раковски, с когото е съученик от Великата школа. По молба на Раковски Богориди в 1857 година позволява създаването на българска община в Галац, а в същата година му съобщава, че османските власти го търсят и Раковски бяга в Русия. Раковски се опитва да привлече приятеля си към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол.

Княз Никола Богориди е свален от молдовския престол през октомври 1858 година.

[редактиране] Последни години

След свалянето му от престола Богориди живее в Цариград, Виена и Букурещ.

На 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди полага основния камък на новостроящата се българска църква в Цариград върху имота, дарен от баща му Стефан Богориди.

В 1862 година докато Богориди е във Виена с него отново се свързва Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище Груя. Срещата е държана в пълна тайна, но според турски власти Раковски получава 5 000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Турското правителство смята Богориди за глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и в Одеса.

Богориди умира в Букурещ на следната 1863 година.