Атласки планини
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Атлас.
Атласките планини (на арабски: جبال الأطلس, наричани понякога само Атлас) са планински масив в северозападна Африка, който се простира на дължина 2,400 км през териториите на Мароко, Алжир и Тунис, като включва и Гибралтарската скала. Най-високият връх е Джебел Тубкал (4167 м), разположен на 31°03′43″N, 7°54′58″W на територията на югозападно Мароко. Атласките планини разделят средиземноморското и атлантическото крайбрежия от пустинята Сахара. Населени са основно с бербери в Мароко и араби в Алжир.
Планинската верига се разделя допълнително на отделни масиви: Среден Атлас, Висок Атлас и Анти-Атлас. Бреговият Атлас (още Тел Атлас) е по-нисък и обточва алжирския бряг на Средиземно море, а по-големият Сахарски Атлас, който се простира на юг, завършва в планината Аурѐс , разположена в Алжир и Тунис.
Атласките планини имат разнообразен релеф - планински и равнинен. Климатът е субтропичен. Ясно изразени са двата сезона — топла и влажна зима и горещо и сухо лято. Благоприятният климат и историческите забележителности правят Атласките планини привлекателна туристическа дестинация.
Поради съчетанието от климата и плодородните червеноземни почви (така наречените терра роса) правят крайбрежните равнини и долини подходящи за развитието на земеделие. Отглеждат се цитрусови плодове (портокали, мандарини), маслини, зърнени култури и др. Растителността е представена от вечнозелените твърдолистни гори и храсти, приспособили се да задържат влага.
