Туризъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Класическото определение за туризъм е пътуването с цел отдих и развлечение. Туризмът може да се разглежда и като стопански отрасъл, който обслужва туристическата дейност. Основател на българския туризъм е българският писател, съдия и народен будител Алеко Константинов.
Съдържание |
[редактиране] Етимология
Понятието „туризъм“ произлиза от френската дума „tour“ (обиколка).
[редактиране] История
Съвременният туризъм се заражда през XIX век в Западна Европа. В началото той е бил достъпен за ограничен брой хора от развитите по онова време държави като Великобритания, Франция, Швейцария и други.
След Втората световна война туризмът става масов. От 1950 г. до началото на 1990-те броят на туристите е нараснал от 10 милиона души на 400 милиона души, а днес броят им е около 1 милиард[източник?].
Съвременният туризъм е масово социално-икономическо явление. Поради високите темпове на развитие той с основание се определя като един от водещите отрасли на новия век.
[редактиране] Значение
Туризмът има социално, икономическо, политическо и екологично значение. Той допринася за укрепването на здравето и за възстановяването на работоспособността на хората; обогатява техните познания; повишава езиковата им култура; разкрива нови работни места; осигурява доход на заетите в него; променя облика на селищата и териториите, в които се развива; повишава стандарта на живот на местното население.
[редактиране] Видове туризъм
Туризмът може да бъде морски, планински, екологичен, екстремен, културен и мн. др. Според целта си, той се разделя на:
- познавателен
- рекреационен
- културен
- балнеоложки
- лечебен
- конгресен, бизнес и панаирен
- бизнес
- спортен
- аграрен
- планински, морски, речен
- селски
- риболовен и ловен
- екотуризъм
- събитиен
- трекинг
- хоби-туризъм
- религиозен
- винен туризъм
- секс-туризъм
- екстремен туризъм
- военен туризъм
- социален туризъм
- Според времето, за което се извършва туристическата дейност, се разграничават краткотраен, дълготраен, ежеседмичен и други видове туризъм.
- Според стопанските резултати се поделя на стопански и социален туризъм. Днес социален туризъм в чист вид не съществува, тъй като всички туристически дейности са на пазарна основа.
- Според гражданството на туристите и страната, в която се извършва туристическото пътуване, се разграничават вътрешен и международен туризъм. Посещенията на чужди граждани се наричат активен туризъм, тъй като те носят валутни приходи. Пътуванията на български граждани извън страната се нарича пасивен туризъм, тъй като при тях се изнася валута зад граница.
- Според начина на организация на туристическите пътувания туризмът е организиран, неорганизиран, групов, индивидуален и др.
[редактиране] Фактори
Факторите за развитие на туризма са:
- природни
- релеф (форми, надморска височина, брегова линия, плажни ивици и други)
- климат (валежи, брой на слънчевите дни, ветрове и други)
- води (минерални извори, море, водопади, езера и други)
- растителност и животински свят (резервати, дивечови стопанства и други)
- социално-икономически
- темпове на социално-икономическо развитие и социална политика на държавата
- материална база (хотели, ресторанти, казина, спортни зали, площадки, плувни басейни и други)
- население (брой, възрастова структура, професионален състав)
- доходи, жизнен стандарт, свободно време, образование; наличие на лично превозно средство; размер на платения годишен отпуск; цени на въздушния транспорт и други
- урбанизация
- организационна структура на туризма
- мирът и мирните отношения на страната
- културно-исторически
- екологични
- географско положение
[редактиране] Ресурси
Туристическите ресурси са създадените от човека и природата обекти, процеси и явления. Въз основа на факторите за развитие са формирани две големи групи туристически ресурси: природни и културно-исторически (антропогенни).
[редактиране] Материална база
Материалната база на туризма включва средствата за подслон и хранене (хотели, къмпинги, хижи, ресторанти), както и всички съоръжения и дейности, свързани с туристическото обслужване.
[редактиране] Направления на туристическите потоци
В наше време в света има три големи района, в които туристическите потоци се зараждат — Европа, САЩ и Япония. Те са наречени от специалистите „светът на заминаващите“.
Тъй като европейският район и районът на САЩ разполагат с много туристически ресурси, имат изградена модерна туристическа база, предлагат изобилие от туристически услуги и приемат туристи от целия свят, те могат да бъдат разгледани и като райони с развит туризъм — най-големите в света. В процес на формиране са туристическите райони в Азиатско-Тихоокеанския район, в Южна Америка и в Африка (Северна и Южна).
Европа осигурява най-интензивния туристически поток — вътре в континента и от континента за другите туристически райони. Европейската природа е разнообразна, континентът е люлка на древни цивилизации, на сравнително малката му територия са разположени десетки, богати на туристически ресурси страни, което стимулира туристическите пътувания. Стимул за туризма са и високата степен на икономическо развитие на страните в Западна Европа и доходите на населението в тях — те превишават значително средното равнище за света.
Районът на САЩ разполага с разнообразни туристически ресурси. Туристическият поток е разпределен равномерно. Половината от туристите пътуват в страната, а другата половина — към всички туристически центрове в света. Най-посещавани от американците са Канада, Мексико и Карибския басейн.
Японците посещават най-често Югоизточна Азия и Тихоокеанските острови, а през последните години — и Европа.
Днес нараства потокът от туристи към Мексико, Мароко, Тунис, Карибските острови, островите в Индийския океан, Сингапур, Тайланд и други.
Туризмът в страните от Третия свят е изправен пред решаване на много проблеми. Те произтичат от темповете на икономическо развитие на тези страни. Към Третия свят са насочени само 15% от туристическия поток в света. В туризма на тези страни преобладава държавният сектор, качеството на туристическите услуги е по-ниско, капиталовложенията в отрасъла са незначителни, рекламата — незадоволителна. Има и страни от Третия свят, които правят изключение — например някои арабски страни).
Най-посещавани страни в света са Франция (67,3 млн. д.), Италия (56,4 млн. д.), Испания (43,4 млн. д.), САЩ (48,4 млн. д.), Мексико (19,4 млн. д.), Канада (17,6 млн. д.), Унгария (17,2 млн. д.), Португалия (10,1 млн. д.).
В териториите, в които туризмът е доминиращ стопански отрасъл (морски крайбрежия, планини, селища — архитектурни резервати, и други), материалната база за обслужването на туристите и туристическите услуги непрекъснато се усъвършенстват и променят. Целта е целогодишно да се привличат повече туристи и да се увеличават доходите от извършените туристически услуги. Изменят се и централните части (ситито) на големите градове, откриват се нови ресторанти, търговски заведения и други, за да се оползотворят по-рационално туристическите им ресурси. Предвижда се изграждането на туристически селища в урбанизираните територии.
Туризмът осигурява работа за повече от 10 млн. д. в страните от Европейския съюз. Чрез него се осигуряват средства за Европейската банка за развитие, стимулират се търговията и транспортът, подобрява се качеството на услугите, разширява се инфраструктурата на отрасъла.
