Балистична ракета
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Балистична ракета е ракета, която лети по суб-орбитална балистична траектория и курсът и се определя от законите на астродинамиката и балистиката.
Полетът на балистичната ракета се състои от три етапа. През първия етап двигателят работи и ускорява ракетата. Това може да продължи от няколко десетки секунди до няколко минути. Управлението на ракетата се извършва само в първия етап от полета. Вторият етап е на свободен полет и той е най-дълъг. Третият етап представлява навлизането на ракетата обратно в атмосферата на земята.
[редактиране] Видове ракети
Балистичните ракети могат да бъдат изстрелвани от стационарни (шахтови или открити) пускови установки, мобилни ракетни установки (с верижни или колесови шасита), самолети, кораби и подводници.
Според предназначението си, балистичните ракети могат да се разграничат на тактически и стратегически.
Класификацията на ракети според тяхната далекобойност е описана в Договорът за ликвидация на ракетите със среден и малък радиус на действие:
- Балистични ракети с малък радиус на действие: до 1000 километра
- Балистични ракети със среден радиус на действие: от 1000 до 5500 километра
- Междуконтинентални балистични ракети: над 5500 километра
Междуконтиненталните ракети и ракетите със среден радиус на действие често са въоръжени с ядрени бойни глави. Предимството на тези ракети пред самолетите е краткото време на полет (по-малко от половин час при междуконтиненталните ракети) и по-високата скорост на движение, което силно затруднява отбраната и прехватът дори със съвременна система за противоракетна отбрана.
[редактиране] История
Първата балистична ракета A-4, по-известна като Фау-2 (V-2), е разработена в Нацистка Германия през 1930-те и 1940-те под ръководството на Валтер Дорнбергер. Първият успешен пуск е на 3 октомври 1942. Първата бойна атака е на 6 септември 1944 срещу Париж, а два дни по-късно - срещу Лондон. До края на Втората световна война през май 1945 са изстреляни над 3000 такива ракети.