Белащински манастир
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белащинският манастир „Свети Георги Победоносец“ е действащ девически манастир в Западните Родопи, близо до село Белащица и на 12 километра южно от Пловдив.
Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комлекс от черква, параклис и жилищни и стопански сгради. Черквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи, построена през 1838 година. Под открития притвор е аязмото, което се смята за останало още от основаването на манастира и за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831 година.
Манастирът е изграден през 1020 година от византийския военачалник Никифор Скифи - управител на Филипополис от 1018 година. Според легендата Скифи има изключителен принос за поражението на цар Самуил през 1014 година при Беласица планина (Македония), тъй като се явил в тила му. Император Василий II подарил на Никифор Скифи 15 000 пленници от пленените Самуиловите войници. По-късно тези пленници основали село Беласица, което по-късно нарекли Белащица. Останки от двореца-крепост на Никифор Скифи има близо до 1000-годишен чинар, южно от селото. Близо до своята крепост Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на Свети Георги Победоносец.
Манастирът е опустошен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 година и възобновен през 18 век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен - Брестник - Белащица. След Освобождението манастирът е възстановен, но остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 година.
Близо до манастира е местността Чинарите, в която има няколко стари и дебели чинари и османска стражева кула.
