Битка при Вердюн
от Уикипедия, свободната енциклопедия
През 1915 година, на западния фронт все все още се водят позиционни военни действия. В немското върховно командване възникват противоречия, птносно действията, които трябва да се предприемат, за да се излезе от това полжение, неизгодно за Германия (Ценралните сили страдат от недостиг на ресурси, поради морската блокада, наложена от Антантата, и която принуждава Германия да търси бърз изход от войната), Лудендорф е активен потдръжник на настъплението на Източния фронт (срещу Русия), друго е мнението на конрад фон Хьотцендорф (началник на генералния щаб на австро-унгарската империя), който настоява да се пренесат военните усилия на италянския фронт. Фалкенхайн (началник щаба на главаното командванена немската армия) налага свой план, според който, военното усилие трябва да се насочи срещу Франция.
Немското Върховно командване приема палана на Фланкенхайн, който обещава най големи облаги при успешно провеждане.
Битката между армиите на Франция и Германия за Вердюнския укрепен район е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения, известно като “месомелачката”, през Първата световна война (1914-1918 г.). То завършва едва през лятото, без някоя от страните да получи надмощие, въпреки че общият брой на дадените жертви достига 1 милион души.
Германското командване решава през 1916 г. да нанесе главен удар на Западния фронт срещу Вердюнската дъга – опора на целия френски фронт. Според немскто върховно командване задачата на вердюнския пробив е да "обезкърви противника", а именно като го принуди да се бие за всеки метър срещу превъзхождащи го немски сили, като вкарва нови сили във вече загубени и добре укрепени територии и по този начин да отчита огромни загуби (избира се участък от форнта, към който е особено чуствително общественото мнение, а именно Вердюн, който е символ на непобедимостта на Франция), това ще бъде битка за истощение (различава се от войната на изтощение). Има хипотези че планът е изфабрикуван едва след поражението на немските сили, за повдигане на бойня дух. Отбранявана от 8 френски дивизии. На 15-километровия участък на пробива, срещу две френски дивизии Германия съсредоточава шест и половина дивизии с деветстотин четиридесет и шест оръдия (от които четиристотин деветдесет и шест тежки) от състава на Трета немска армия. Трета немска армия е командвана от Кронпринца (престолонаследника) Фридрих.
От 21 февруари до 10 март германските сили постигат очаквания резулатат, те завладяват опорните точки форт Думон, Морт-Ом и гористата местност Авокур. От този момент атаката на немците губи инерцията си. Редуват се атаки на немските и френските войски, които отново и отново превземат тези опорни точки. През юни армията на Кронпринца, със своите 12 двизии (подкрепленията са снети от фрона) постига нови успехи, превземат се фортовете Во(7 юни), Тимон (11 юни), Сувил (23 юни), самият Вердюн е под заплаха. На следващия ден Флакенхайн решава да снеме атакуващите сили от Вердюн, поради опасение от атака на французите при Сома, без тези сили армията, атакуваща Вердюн е обречена на поражение.
Вердюнската операция е опит да се прекрати позиционната война и да се пристъпи към същноста на класическото военно изкуство, а именно към "обходните маньоври" които биха позволили на настъпващата армия да обгради защитаващата се, и по този начин да се усигори значително предимство. Поради неуспеха на тази операция, за зпадния фронт се устновяват отново позиционните военни действия, както ще си остане почти до самия край на войната, когато на 15 юли 1918 генерал Фош преминава в масово настъпление, сакрушавайки напълно немските сили.
В нея Германия използва до петдесет дивизии от всичко сто двадесет и пет и загубва около шестстотин хиляди души.
Франция привлича в операцията шестдесет и пет дивизии от сто двадесет и пет и загубва триста петдесет и осем хиляди души.
