Венера 9
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
|
| Спускаемият модул на Венера 9 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на | Космическа програма на СССР |
| Основни изпълнители | Конструкторско бюро Лавочкин |
| Тип | автоматичен |
| Основни цели | изследване на Венера |
| Орбита/траектория | орбита около Слънцето |
| Запуск | 8 юни 1975 г. Байконур |
| Стартова установка | Мълния-М |
| Маса | 4936 kg |
| Важни събития | предаване на снимки от повърхността на Венера |
| Продължителност | 134 дни |
| Състояние | нефункциониращ, на повърхността на Венера |
| Интернет страница | [ ] |
| Оборудване | |
Венера 9 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 8 юни 1975 г. 02:38 стандартно време с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 4936 kg, а масата на спускаемия модул — 1560 kg от които оборудването съставлява 660 kg. [1] Спускаемият модул навлиза в атмосферата на планетата на 20 октомври 1975 г. Осъществено меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит. Апаратът каца на повърхността в 05:13 ст. вр. на място с координати 31,01° сев. ш. и 291,64° изт. д. с възможна грешка от 150 km.
Във вътрешността на спускаемия модул се намира охладителна течност, чиято циркулация поддържа работна температура в продължение на около 53 минути след кацане, преди настъпване на повреда. Намаление на скоростта и меко кацане е осъществено с помощта на защитни покрития, три парашута, въздушна спирачка подобна на диск и сферичен пръстен поглъщащ енергията на удара с повърхността. Мястото на кацане е на около 2200 km от това на Венера 10.
Данните показват облачно покритие с дебелина от 30 до 40 km, долната граница на което се намира на 30-35 km над повърхността. Регистрирани са съединения като солна киселина, флуороводород, бром и йод. Повърхностното налягане е 90 атмосфери (9 MPa) при температура от 485nbsp;°C. Осветеността е сравнима с тази на облачен летен ден в умерените ширини на Земята.
Венера 9 е първият апарат предал черно-бели телевизионни изображения от повърхността на Венера, разкривайки скали с размери от 30-40 cm, наличие на сенки, както и липса на прах в атомосферата. Вместо планираната 360-градусова панорамна снимка е заснета само 180 градусова, понеже защитният капак на една от камерите не се отваря. Повредата се повтаря и при Венера 10.
[редактиране] Снимки
Дон Мичъл чрез допълнително анализиране на записи от оригиналните сигнали изпратени от апаратите Венера възстановява снимки с подобрено качество. За сравнение оригинална снимка и подобрена снимка на Мичъл.
