Влашко
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Влашко или Влахия (на румънски: Ţara Românească, в превод “Румънска страна") е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния, кръстена така по името на влашкото население, което я населява.
[редактиране] География
Влашко се намира на юг от Южните Карпати и на север от р. Дунав, която е границата й с България. Река Олт разделя Влашко на две области - Мунтения (рум. Muntenia, на бълг. още „Голяма Влахия“, площ 52 486 кв.км[1]) на изток и Олтения (рум. Oltenia, на бълг. още „Малка Влахия“, площ 24 095 кв.км) на запад. Най-големият град във Влашко е румънската столица Букурещ. Областта има изключително равнинен релеф.
[редактиране] История
В античността на територията на Влашко се е намирала римската провинция Дакия, наречена по името на племето даки, което я населявало.
Влашко е част от Българската държава след преселението на българите, водени от хан Аспарух (681) г., до падането на Първото българско царство под византийска власт през 1018 г.
С възстановяването на България при Асеневци, земите на север от Дунав отново стават част от Българската държава, чак до смъртта на цар Иван Асен ІІ (1218-1241 г.), когато стават унгарски.
През XII век според византиийски, български и унгарски извори Влашко е гранична военна област на българската държава. В нея са назначавани князе или воеводи (военни управители), а не царе като монарси на независима държава. От този период са и известните влахо-български грамоти.
От 1330 г. Влашко е самостоятелно княжество. Един от неговите деспоти е Влад Цепеш, по-известен като Граф Дракула. След дълъг период на героична съпротива, в който той се отличава както със безгранична смелост така и със нечувана жестокост, граничеща със садизъм, в края на 15 век областта пада под османско владичество. На практика, Влашко е задължено първоначално само да плаща данък на Османска империя, по-късно получава статут на васална държава, но на османците никога не се отдава напълно да я завладеят окончателно.
През 1600 г. за първи път се осъществява обединяване (при княз Михай Витязул, в превод Михай Храбрия) на Влашко с Трансилвания и Княжество Молдова, което обаче просъществува само една година.
От 1716 г. Високата порта започва да назначава за управители на областта гърци, с което се увеличава влиянието на Фенер и недоволството сред влашкото население. Управлението на фанариотите е свалено през 1821 г. след революцията, водена от Тудор Владимиреску. През 1831 г. е приет Органически Устав на Влашко, а през 1859 г. заедно с Молдова образуват Обединеното княжество Влашко и Молдова начело с Александру Йоан Куза. На 24 декември 1861 г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава Румъния.
Румъния постига независимост едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г.
По времето на националните борби за освобождение, Влашко става притегателен център за българските революционери. Тук е създаден БРЦК и се издават множество български революционни вестници и призиви.
