Война на розите
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Войната на Червената и Бялата роза
Династията на Ланкастърите
През 1399г. по инициатива на бароните от северните графства бил смъкнат от престола Ричард втори, последният крал от династията на Плантагенетите. Бароните поставили на престола Хенрих Ланкастърски под името Хенрих четвърти(1399-1413). При новата Ланкастърска династия политическото влияние на реакционната феодална аристокрация значително се засилило. Под неин натиск синът на Хенрих четвърти-Хенрих пети(1413-1422), възобновил Стогодишната война, която била затихнала в края на 14век. След смъртта на Хенрих пети през 1422г във Франция в разгара на неговите военни успехи короната преминала към сина му Хенрих шести, който по това време не бил навършил и година. Около престола започнала борба на най-едрите феодали в Англия за влияние и власт. В това време успешно възобновената война във Франция взела за англичаните лош обрат. След завършването на Стогодишната война през 1453г от всички свои завоевания във Франция Англия запазила само Кале.
Феодална анархия. Война на Червената и Бялата роза(1455-1485)
Разгромът на въстанието на Джек Кед(1450г) и възникналите по време на това въстание класови стълкновения заставили богатите граждани и “новата аристокрация” да се откажат от надеждата за широко народно движение като средство за борба с господството на едрите феодали.Сега те, възлагайки всичките си упования върху смяната на династията, в противовес на Ланкастърите започнали да поддържат Йорките-роднини на кралския дом, също много големи земевладелци в Англия. Поради това че, върху герба на Ланкастърите розата била червена, а на Йорките-бяла, войната, която започнала, била наречена война между Червената и Бялата роза. С известни прекъсвания войната бошувала три деситилетия: пламнала през 1455г. и приключила през 1485г. Зад Ланкастърите се наредили най-крупните феодали на Северна Англия, а зад Йорките-феодали от южните и източни територии, които били отстранени от власт от Ланкастърите. Едните, феодали от Югоизтока се нуждаели от силна кралска власт, която да ги подпомага в придобиването на нови богатства, а другите, аристократи от Севера, искали да запазят своята независимост. Борбата между враждуващите групировки протичала ожесточено и кръвопролитно. Поради заболяването на крал Хенри шести през 1455г. за регент на Англия бил обявен херцогът на Йорк-Ричард, но Ланкастърите го отстранили, а по-късно в едно от сраженията го убили. Върху отрязаната му глава била поставена книжна корона и изложена на една от крепостните стени в град Йорк. Съотношението на силите обаче се променило. През 1461г. синът на падналия Ричард-Едуард, разгромил армията на Ланкастърите и завладял Лондон. Крал Хенри четвърти бил изпратен в затвора-крепост Тауър и Едуард четвърти(1461-1483) заел престола.
Династията на Йорките
Управлението на Едуард четвърти не прекратило войната между Червената и Балата роза, която неведнъж била възобновявана по време на неговото управление. Едуард се разправял жестоко с бароните ланкастърци. Но той не се доверявал и на бароните йоркисти, приближавал до себе си хора от средния слой на рицарството, раздавал им титли и владения. Недоверчиво се отнасял Едуард и към парламента, чиито избори, както и по-рано, се намирали под влиянието на феодалната аристокрация. Той се стараел по възможност да мине без парламента, особено по финансовите въпроси и предпочитал да прибягва към така наречените “доброволни подаръци” и принудителни заеми от градовете. Той заставил парламента да му гласува пожизнено право да събира митата. Всичко това давало на краля значителни средства, правело излишно свикването на парламента и му развръзвало ръцете по въпросите на управлението и законодателството. Едуард четвърти водел политика на насърчаване на родната търговия и промишленост. Той забранил да се изнася от Англия най-ценните качества вълна, като стимулирал по такъв начин развитието на сукнарството; взел мерки за осигуряване на износа на английски сукна в Нидерландия и Италия без посредничеството на ханзейски и венециански търговци.
Войната продължава
Недоволни от настъпилата политическа промяна, през 1470-1471г. Ланкастърите организирали преврат за връщане на престола на затворения крал Хенри четвърти, но опитът им излязал неуспешен. Едуард успял да разгроми заговорниците, да залови излезлия от Тауър затворник и да го убие. Режимът установен след това в Англия има деспотически характер. Братът на Едуард четвърти-Ричард трети(1484-1485г), който се разпоредил след смъртта на Едуард да бъдат убити малолетните му синове, за да заеме престола, настроил срещу себе си бароните от графство Йорк и защитниците на Ланкастърската династия. Започнала борба. Пламнало въстание. На 22.08.1485г. в битка при Босуърт Ричард трети бил убит. Кръвопролитната война между Червената и Бялата роза завършила. За крал бил издигнат Хенри седми(1485-1509)г., родоначалник на династията на Тюдорите. В резултат от брака, който сключил с дъщерята на Едуард четвъти-Елизабет, той фактически обединил партиите на Ланкастърите и Йорките. Създаден бил единен герб за двете групировки. Новият владетел укрепил кралската власт. Централизираната английска държава се стабилизирала. Социална опора на монархията била новата аристокрация. Създали се предпоставки за утвърждаване на английския абсолютизъм.
