Върховен македоно-одрински комитет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) е организация на македонски емигранти и български общественици, съществувала от 1895 до 1903 в София. Първоначалната му цел е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 широка автономия на останалите в границите на Османската империя Македония.

[редактиране] История

Генерал Иван Цончев с чета на Върховния комитет

Комитетът е основан през периода 19 - 28 1895 март 1895 в София под името Върховен македонски комитет, където се събират представители на легалните македонските дружества в България, за да създадат обща организация, която да координира тяхната дейност. Пръв председател на комитета става Трайко Китанчев. Изготвени са устав и програма за действие, която е приета и от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

През декември 1895 г. се преименува на Върховен македонски комитет, а през 1901 г. на Върховен македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили.

През лятото на 1895 ВМК организира така наречената Четническа акция. Няколко чети се прехвърлени през границата, но са разбити от османските власти. За кратко е превзет град Мелник. Този неуспех предизвиква разнограсия в организацията. След смъртта на Трайко Китанчев по-късно същата година за председател на комитета е избран о.з. генерал Данаил Николаев. В края на 1890-те ВМК издава собствен вестник - „Реформи“.

Отношенията между ВМК и ВМОРО са противоречиви. Правят се опити за координиране на дейността им, но стремежът на ВМК да налага мненията си на ВМОРО са посрещнати с недоволство. След създаването на представителство на ВМОРО в София, нейни ръководители, като Гоце Делчев и Гьорче Петров, вземат участие в дейността на комитета. След избора на Борис Сарафов за председател на ВМК през 1899 между двете организации временно се установява по-добро сътрудничество.

През 1900 Върховният македонски комитет се обединява с организацията на тракийските емигранти Странджа и приема името Върховен македоно-одрински комитет. Поради разногласия между лидерите си, комитетът се разцепва на две крила. През 1901 едното от тях е оглавено от генерал Иван Цончев, смятан за близък до княз Фердинанд I, и от Стоян Михайловски.

С цел да привлече вниманието на международното обществено мнение и въпреки противопоставянето на ВМОРО, ВМОК организира неуспешното Горноджумайско въстание през септември 1902. След неговия разгром и последвалите репресии срещу ВМОРО в цяла Македония общественото мнение в България вече се отнася крайно негативно към фракциите на ВМОК. През февруари 1903 правителството разпуска Върховния македоно-одрински комитет, а ръководителите му са арестувани за известно време.